31 май 2006

мхм

честно казано нямам с какво толкова да се похваля..и да се оплача няма де..
Кротувам си е на тихичко, кот мога взимам, кот мога давам..ден да мине друг да дойде..станах още веднъж леля:)) и се радвам честно казано, нищо че това показва че съм остаряла още:>
и на мен се прииска...обаче е сложно...ще си остана в сферата на искането:)
и разни други..ама трябва да прибирам малката, че се замъкнала у някаква приятелка
ахахаха..почна по приятелки на ходи вече..на 9 години без малко:)
и не ми се говори
ама хич
дет вика сис до дъното..

22 май 2006

питанка

я да ви питам познати и непознати:
Как се разделяте с нещата които обичате? щото сис таковата...пък и на мен се наложи...ахъмм...има ли рецепта за безболезнени раздели? Или те са специалитет на дебилите?

15 май 2006

Добро понеделнишко утро на всички

ндаа, Добро ви понеделнишко утро:)
МММразя понеделниците..макар че точно този имам повод да се усмихвам не съм усмихната..Даже не съм и тук..не знам къде съм точно..някъде витая...третата във ляво на седмия облак от лявата страна на слънцето:>>
Да има слънце де..другото каквото дойде..Ай спорна ви седмица от Мен:)

12 май 2006

четохте ли"Вероника решава да умре"

В някой от предните дни(честно казано не помня кой точно беше) странно как намерих време и прилапах набързичко първата хваната на серигиите при нас книжка на Пабло Куелю.Оказа се че не е новата дет я рекламират, ми е някаква по старичка, само в по ново издание-"Вероника решава да умре"..
Не съм му върла фенка.Даже бих казала че не съм му фенка изобщо.На мен книгите му са ми душеобръщащи..дълго ми остават в главата..като ги затворя и ми трябва време да ги забравя...Отдавна вече не ми харесва някаква си там книжка да ми обръща добре подредените компромисчета и извиненийца в главата...Ама аз съм прочела само две или три негови книжки, да не мислите че са повече:) От години предпочитам да чета неща които ми носят пари или неща които след 5 минутки забравям...няма място вече за излишен багаж..основното средство(тоест блондешкия ми мозък) е с големи амортизации:>
ахахаха
Та за Вероника и повода да се сетя за нея:) Общо взето като се има предвид че въпреки всичко това книжле го е написал доказано побъркан човечец същото книжле е НЕВЕРОЯТНО ДОБРО:)тук исках да ви сложа линк ама не се справих:Р
Книгата е невероятна...ахахаха, даже се опитах да я пробутам на домашния любимец да я прочете..оставих на видно място да стои барем се сети да я отвори..:)
Кои са луди и кои нормални, как мислите вие?Много ми е интересно..Задавам си тоя въпрос не за друго а защото от снощи само 3-4-5 човечета, абсолютно непознаващи се едно друго и независими едно от друго ми обясниха набързичко че съм откачалка...
Защото:
сега ще обясня защо:>
защото докато се опитваха "да ми сложат каишка на врата", в борбата съвсем безпричинно ми пострада скъпата и незаменима дрънкалка(GSM-a), без която освен другото бих могла и да фалирам е така като едното си нищо..и съвсем естественно се ядосах...взех дрънкалката на виновника и скочих с двата крака върху нея..:Р(стана точно както го описвам)
Снощи докато разказвах какво се случило ми казаха че съм побъркана...
Сутринта като идвах на работа пред вратата на сградата стоеше едно от бездомните кучета дето се мотае наоколо.Явно беше гладно животното..Прилъгах го да се качи с мен до втория етаж, купих ми едни спагети и му ги сервирах на стълбите между етажите да хапне животното...ама не се сетих че съм си забравила парите в къщи:)) като си изтръсках чантата и джобовете намерих само два лева, колкот за спагетите на кучето и нямаше с какво да си платя кафето:)) накарах колежката да ми го плати баси..и тя каза че съм побъркана да храня псетата а да нямам пари за кафе...имах де, ама два етажа по-нагоре какво пък толкоз...в офиса имах пари..кое е побърканото????
не сфанах що съм луда де...
Била съм откачалка...

10 май 2006

приятели предатели ли казахме

Докато се размотавах безцелно из блоговете на добре познати и не толкова познати хорица случайно намерих един стар блог на Тоне за приятелството и прОдателството на приятелството..винаги ми се е искало аз да кажа за приятелите и мисля че баш ся е момента:)Приятелите са винаги Предатели и ПрОдатели!Приятелите винаги искат от нас невъзможни неща:))Приятелите винаги очакват че ние сме насреща, разбиращи и услужливи...Според мен... не за друго, а само защото ние самите ги предизвикваме да стават такива(ПрОдатели) искайки от тях да се променят или да правят и казват за нас неща които не са част от тяхното АЗ... Приятелите са ПРИЯТЕЛИ само тогава когато сме били достатъчно смели и умни да ги приемем такива каквито са - пошли, алчни, дребнави, кисели, криви, чепати...те са ни станали приятели защото Ние самите сме ги пуснали някъде в сърцата си и във душите си, намерили сме някое зрънце у тях което ни е грабнало и сме поискали да го споделят с нас!
Приятелството според мен не е разменна Монета!В никой случай!
Не мисля че е редно да изнудваме приятелите си само затова защото "те са приятели, те ще разберат.."
И в тоя ред на мисли...и на мен ми харесваха много латино танците...но някой не си направи труда да разбере че не бива да прескачаме границите..че не е добре да дразним лъва като е вързан на тънка каишка...
Много ми липсват всички онези приятели, които са били най-добрите, най-умните, по по най..онези дето съм ги пуснала да ми чоплят из душичката,да я обръщат наопаки, да ровят и да вадят на светло какви ли не невероятни нещица:)) но някакси са изтървали момента със границите..и са изгубили пътечката...за душичката..:)) или не са искали да разберат че никой не е по по най..само го обичат и го приемат достатъчно много за да го накарат да се чуства по по най:))

09 май 2006

ха добър ви ден на всички

ей на оцелях отново! Напук на всички и на всичко! Още не мога да осъзная какво платих или по точно какво ми струваше, но някъде във времето ще се избистрят нещата..аз съм си непоправим оптимист:)
Най добрата новина от всичко е че вече съвсем спокойно мога да се набутам в графата на здравите хора:) След точно една година доктора каза че съвсем определено вече съм здрава блондинка:))
Другите новини не са чак толкова много за споделяне..може и почвече да ме нямаше но ви следях отблизичко всички, дето някакси без да искате или нарочно сте ми се намъкнали под кожичката:))
Знаете ли...събота и неделя си бях на вилата.Там нямат обхват телефоните.Там се гледа само канал 1.Там няма интернет.Там може да се правят само няколко нещица-да се готви, да се яде, да се спи, да се копае градината и пак да се спи и такам...простичко, нали...обаче като е за повече от 2 дни е подлудяващо.Или аз нещо съм мръднала?:))
АЗ съм си градско чеденце,обичам да ми е шумно, обичам трафика,обичам си KFC, обичам си да ми звъни умопомрачително много дрънкалката, обичам като изляза на улицата да срещна поне 2-3-5-10 познати мутри, обичам на всеки ъгъл да знам че има интернет зала, клон на банката и РЕП, да се сещам за невъзможни магазини в невъзможни кварталчета:>
Даже ако щете си ми харесва да срещам колоритни личности, нарамили по 2 наръча смачкани кашони и обути с два различни чепика-единия Армани, другия джапанка от 2 лева от Женския пазар:)
Много е хубаво на село еййй, да знаете супер е! ахахаха ама за 1 ден:)
Изкушението да загърбиш всичко, и добро и не толкова добро и да започнеш от нищото, от момента с "ако искаш да ядеш, тряа си напраиш хляб" е много голямо..
Мога да зарежа всичко, да забравя и да ида на село да рина тор на кравичките, да копая лук в градината и живота да ми е простичък, пълноценен и удовлетворяващ...но НЕ ЩА!!!!
Вие искате ли простичък животец на село при кравичките?:))
ахахахаха