12 май 2006

четохте ли"Вероника решава да умре"

В някой от предните дни(честно казано не помня кой точно беше) странно как намерих време и прилапах набързичко първата хваната на серигиите при нас книжка на Пабло Куелю.Оказа се че не е новата дет я рекламират, ми е някаква по старичка, само в по ново издание-"Вероника решава да умре"..
Не съм му върла фенка.Даже бих казала че не съм му фенка изобщо.На мен книгите му са ми душеобръщащи..дълго ми остават в главата..като ги затворя и ми трябва време да ги забравя...Отдавна вече не ми харесва някаква си там книжка да ми обръща добре подредените компромисчета и извиненийца в главата...Ама аз съм прочела само две или три негови книжки, да не мислите че са повече:) От години предпочитам да чета неща които ми носят пари или неща които след 5 минутки забравям...няма място вече за излишен багаж..основното средство(тоест блондешкия ми мозък) е с големи амортизации:>
ахахаха
Та за Вероника и повода да се сетя за нея:) Общо взето като се има предвид че въпреки всичко това книжле го е написал доказано побъркан човечец същото книжле е НЕВЕРОЯТНО ДОБРО:)тук исках да ви сложа линк ама не се справих:Р
Книгата е невероятна...ахахаха, даже се опитах да я пробутам на домашния любимец да я прочете..оставих на видно място да стои барем се сети да я отвори..:)
Кои са луди и кои нормални, как мислите вие?Много ми е интересно..Задавам си тоя въпрос не за друго а защото от снощи само 3-4-5 човечета, абсолютно непознаващи се едно друго и независими едно от друго ми обясниха набързичко че съм откачалка...
Защото:
сега ще обясня защо:>
защото докато се опитваха "да ми сложат каишка на врата", в борбата съвсем безпричинно ми пострада скъпата и незаменима дрънкалка(GSM-a), без която освен другото бих могла и да фалирам е така като едното си нищо..и съвсем естественно се ядосах...взех дрънкалката на виновника и скочих с двата крака върху нея..:Р(стана точно както го описвам)
Снощи докато разказвах какво се случило ми казаха че съм побъркана...
Сутринта като идвах на работа пред вратата на сградата стоеше едно от бездомните кучета дето се мотае наоколо.Явно беше гладно животното..Прилъгах го да се качи с мен до втория етаж, купих ми едни спагети и му ги сервирах на стълбите между етажите да хапне животното...ама не се сетих че съм си забравила парите в къщи:)) като си изтръсках чантата и джобовете намерих само два лева, колкот за спагетите на кучето и нямаше с какво да си платя кафето:)) накарах колежката да ми го плати баси..и тя каза че съм побъркана да храня псетата а да нямам пари за кафе...имах де, ама два етажа по-нагоре какво пък толкоз...в офиса имах пари..кое е побърканото????
не сфанах що съм луда де...
Била съм откачалка...

2 коментара:

Green_Blood каза...

ааааааааааааа! :)))

този пост направо ме преизпълни... това поради много поводи, съврзани с разни неща, които ми се случват напоследък и... някакво странно стечение на обстоятелствата ми се струва това

1во лудниците много ги обичам, може и аз да съм откачена, че докато учех в Бургас от време на време минавах покрай лудницата там (намира се в един далечен край на Морската). винаги ме впечатляваше със самата обстановка около нея, със спокойствието и други неща, които направо си изглеждат ненормални предвид света и начина, по които живеем.

2ро - 'Вероника решава да умре' ми е... любимата книжка на Куелю заедно с 'Петата Планина' (цитат от книгата), а аз съм чела 90% от нещата му с изключение на една или две книжки, които по интернет не можах да намеря :( и много обичам да го чета и препрочитам.
и ако желаеш след въпроса 'луди ли сме, не сме ли' можеш да разследваш и 'добри ли сме, не сме ли' в 'Демонът и Синьорита Прим' - също много добро... това, което харесвам в Куелю е, че ти дава шанса сам да решиш как точно завършват книгите му... ;) тоест - посланието. макар че завършека на книгите е леко слаб, предвид остатъка... (пример - '11 минути' - срам и позор!)

3то последните 2 дни съм ужасно, ужасно щастлива, защото разбрах, че 'Полет над Кукувиче Гнездо' (любима книжка (кен кейси [някъде го пишат киси, мен ме съмнява...] и филм) ще се играе (пиеса) в Лондон от 15ти Май до 3ти Юни с участието на Крисчън Слейтър. интересното покрай това е, че действието се развива в лудница и съвсем накратко става дума за... risk, rebellion, suicide, murder, liberation.

ако се добера до мейла ти ще те спамна с една друга 'лудост' ;) ... и там се казваше 'та нали всички сме луди, в клиника или не' и 'всеки е някой друг и никой не е себе си' ... :)

повечето книги на Кеулю могат да бъдат намерени в Изворите

zlatkata каза...

:)) нда
нали това казвам, че не съм му чела всичко..но не съжалявам че сам прочела тва дет прочетох:) баси как ми се спи..:(((