18 септември 2006

понеделнишки

ааааа,не така де!
Я малко по-ведро понеделнишки!Освен тва е ясно че в началото на есента всички ни затиска някаква депресия,фатката е да я разкараме:>>
Недопустимо е да допускаме служебните грижи и мишките по гишетата на държавните служби да ни влияят негативно!
Още повече че тия неща ти ги знаеш гадже по добре и от мен:)Нещо изпускаш нервите ли?:(( Както ти сама си казвала много много пъти-не можем да помогнем на някого ако не знаем къде е проблема...Би било добре ако знам къде е проблема,нали се сещаш:)
А по темата за пианото аз имам друга теория:
человека е така устроен,че може да носи точно толкова колкото му идва до главата:р
ако нещо ни е непосилно би могло да ни убие,но ако го пренесем от тук до там значи ни е направило стъпка по-..не е речено обезателно стъпката да е "по-добър"..може да е "по-зъл" даже:):р
и дааа,пианото е тежко, не бих го помъкнала и аз:р
носим точно толкова колкото искаме...
и да кажа още нещо адски адски важно,че напоследък тва ти умиление свързано с децата малко почва да ме напряга и да се размислям- в никой случай не мисля че отглеждането на три броя деца е умилително..а е невероятно отговорно!Не съм съгласна да се ражда безразборно и безотговорно!Не съм съгласна да се раждат деца на които не би могло да се осигури безгрижно детство!Не съм съгласна да се раждат деца,за да бъдат душевно осакатявани!Щото някой не знае какво е презерватив и противозачатъчно хапче!
Не си говорим за домашен любимец..говорим за мислещо същество което след определен брой години би могло да изобрети най великото научно откритие или да се превърне в най страшния сериен убиец...и отговорността е на тез дет ги раждаме,сещаш ли се...
Но наистина са страхотни всичките хлапета:)))И обичат толкова безкористно:))И ако човек успява да ги фокусира между всичките си занимавки понякога са адски забавни:)))

07 септември 2006

скука

Гаджето ми го няма,фана гората някъде из Гърция...в работата рутината и еднообразието вече започнаха да ме затискат...децата са си измислили някакви занимания и не ми обръщат грам внимание...и ме натискат сиви мисли за ненужност,безполезност...много сиво звуча сигурно:р
Напоследък често започнах да се замислям за това че явно съвсем видимо остарявам,и на вид и на акъл дет казваше мойта баба:)И загубих някъде по пътя голяма част от смелостта и безразсъдството си,да не казвам за вида..Сигурно и други още много много ценни нещица съм загубила де,сега просто не ми идат на ума определенията..Не е никак хубаво да се чувства човек остарял,някак си почти няма от какво да трепне сърчицето..няма поглед или дума дет да носи изненада,всичко е познато,предвидимо..е тва ако не е скука...В чест на истината всяка година около началото на септември се чуствам така-сива,плачеща за някаква промяна в ежедневието душа...
Липсва ми една любов,липсва ми един поглед...сиво..