05 юни 2007

за интимността на блога,за вярата,за гостите с обувките и разни други дрънканици

Нда.Особенно насериозно напоследък ми се набива в очите как масово блогърите пищят че блоговете им са лични,интимни,техни си и неприкосновенни.Ама това към момента ми звучи адски смешно.Блога е личен да,щото се пише от един някой си.Макар че може да е писан и от единяколко си :) В този смисъл може би е личен.И в никой друг.Изнесен в мрежата,предоставен на стотици и хиляди случайни и неслучайни потребители вече не е нито личен,нито интимен.А за блондинки като мен даже не е и неприкосновен:)) И според мен най-естественното нещо на света е някой от тези потребители да се съгласи с написаното,друг пък да му се противопостави.Особенно когато темата е злободневна.Адски много ме дразни когато някой си измисля някаква причина да мрънка че му се коментира в блога,или че се коментира много,или че няма коментари.Особенно е вбесяващо като прочета че на някой нещо не му е харесало и ей сега видиш ли ще извади голямата тесла да изреже кото не му е кеф.Зрелите люде знаят че монетите винаги имат две страни и че голямото предизвикателство е да видиш другата страна.Като бял ден е ясно че тая дето ни харесва само нея ще гледаме:))
------------------------------------------------------------------------------------------------
Има две-три клишета които обожавам:
Света се крепи на вярата,надеждата и любовта.
Надеждата умира последна и още няколко подобни,но вече ми се доспа:))
------------------------------------------------------------------------------------------------

Ненавиждам да ходя на гости.Ужасно много мразя.Прекрачвайки прага на чуждия дом аз на петата минута вече съм си изградила,подредила,нарисувала с цветни моливчета в главата мнение за стопаните на дома.А не бива така.Не е редно никак даже.Мразя да нахлувам в личното пространство на човечетата.Ненавиждам някой да прекрачва очертанията на моето мъничко квадратченце лично пространство.И никога не ходя боса:)))Обожавам си пантофките:))
Освен това когато седна на ниския дивам или тарубетка както казваше хлапето обичам да си подгъна краката под себе си и да ми е удобно.Ужасно много мразя да се събувам на чуждо място,тва пък ми е насадено от едно друго време когато беше невъзпитано да влезеш в нечий дом обут.Е да ама аз редовно ходех със скъсани чорапки :р

2 коментара:

Fobos каза...

Лично е, защото човек споделя мислите, впечатленията, радостите, несгодите, мечтите, желанията си и т.н.

Това, че някой коментира е, защото има какво да каже... независимо дали се харесва на автора или не. Ако не ти харесва хорското мнение няма да го споделяш нали? Или не толкова публично, като в блог примерно.

P.S. Припомни ми, ако те каня на гости да е в най-близкото кафене :Р

zlatkata каза...

ахахахаха
ша ти припомня:)))
ама личните неща обичайно не са само лични,те си и интимни и рядко се споделят..освен ако не си празноглавец или празноглавка:))