заплес

В събота се събудих с мисълта че няма да пропусна откриването на изложбата на Борисов.Потънала в дълбоки терзания как да изкомбинирам танците с откриването се заплесвах с дреболии.Истината е че с нетърпение очаквах да видя фотографиите.За мен Никола Борисов е уникален.И адски се кефя че е българин.
Измъкнах се по някое време с гаджето и преджапахме пешком центъра с идеята да минем през парка на НДК за по-бързо.На моста на НДК имаше много готина изложба -Земята от високо,но понеже бързахме поглеждахме между другото.
Представете си колко огромно ми беше разочарованието като открих че всъщност в Сити Център София няма никаква изложба...И си представете после как съм се хилила като прочетох че изложбата е в Скай Сити Център в другия край на града.
Знам си аз че съм шеметна блондинка...
В неделя все пак подхилквайки се стигнах до синия сити център.Хубави неща.Красота.Усещането да ги видиш окачени е различно от това да ги гледаш на монитора.Щеше ми се да имаше повече за гледане.Измъкнах Охчо от работа за малко,седнахме в кафето за някой и друг лаф и през цялото време зяпах с отворена уста фотографиите.
Тръгвайки си открих че някъде съм си затрила якето...
Трудно е да си блондинка,да знаете:)) А кой знае колко е трудно да се живее с мен:)) Не смея да попитам даже :))