работа

всеки си има работа
От около 4-5 годишна възраст малките човеци се учат да обясняват че имат работа-да си обличат куклите или да си пълнят камиончетата с вода..И бабите и дядовците дето са със по две патерици си имат работа.Като да идат за хляб или да съберат нападалите ябълки на двора.Все си е работа.Ама за тая не се плаща,макар че понякога би могла да ни нахрани.Щото си е работа да сготвиш за вечеря.И в тоя порядък на мисли..
Е да ама в един момент се налага да се работи и да се получат кинти за това.Есето на Тишо пак малко ме подразни.Съвсем мъничко де:)
Да приемем че съм работодателя аз.И също така да приемем че съм частен работодател,не съм началник в предприятие на държавна издръжка.Ще споделя частица от личния си опит.
Първо: да намериш добър работник е шанс едно на хиляда.Докато го откриеш бизнеса ти страда от некомпетентността,неграмотността и мързела на хората които непрекъснато наемаш и после уволняваш щото от тях не става и чеп за зеле или щото крадат повече и от циганката на гарата.
Второ: народа не обича да дава за да получи.Народа иска ако може нещо по държавному-далаверка ала бала..Да дадеш на някого 1000 лева заплата и да го мързи да помисли как трябва да проведе един телефонен разговор е меко казано нечестно.
Трето: човека не ще да носи отговорност за това което върши.
Тук е момента да направя признание,че аз никога не съм била от работодателите които залагат на наетия труд.Както и че 70 % от хората дето са ми минали през вратата съм ги прибирала повече от желание аз да им помогна,отколкото с идеята че те ще ми помагат.
И затова често съм откривала уморена и смазана в 9 вечерта че работника отдавна си е грабнал капата и си пие бирата или кафето в далеч по-приятна обстановка,а аз опъвам каиша до среднощ...
А изобщо няма да отклонявам темата към глупостта,неграмотността и некадърността на тези които сега излизат на трудовия пазар..