Случвало ли ви се е да престоите по коридорите на Пирогов за повече от 1 или 2 часа?..
Аз след посещение там потъвам в дълбока и искренна депресия и много дни след това нищо не е в състояние да ме убеди че живота е прекрасен.
Докато децата ми бяха по-малки поне веднъж на 2-3 месеца се налагаше да посетим детската приемна там.В един кратък период от време съдбата не беше много благосклонна - баща ми лежеше в едното отделение,свекър ми в другото.По едно време се замислях дали да не си разпъна едно походно легло в двора до кафето.
Месеци след като всичко отмина не можех да забравя на какви неща се нагледах.Най- често си спомням за 14 годишното момиче,което лежеше в коридора на детското отделение с два гипсирани крака.Беше го прегазил някакъв с кола и беше избягал. Мислех си че смърт чрез разчекване може би ще му е малко на такъв...
Не страдам че някой взима 200 лева заплата.Пазара на труда е богат и разнообразен.Ужасно много страдам когато видя възрастен човек да е в безпомощност.Обикновенно и по подразбиране децата и възрастните не са виновни за нищо.За мен.Вина има само у тези от които зависи съществуването им.Вина имам аз,ти,приятеля ти,колегата ми..
Идея си нямам даже колко често ми се е искало да откъсна като на пиле главата на някоя истерична майка в градинката.А сигурно и аз съм била някога млада и истерична майка,отде да знам как съм звучала в очите на хората...
А досадните бабки и дядковци не ме дразнят,в повечето случаи ги наблюдавам с интерес и любопитство.Обичам да ги заприказвам и не ми е досадно да слушам страннотиите им.
Тъжно ми е да ги виждам безпомощни и зависими,оставени без капчица достойнство,смазани от едно кисело мляко и половинка хляб.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Това съм го писала преди доста време както забелязвам.Няма нито да го допълня,нито да го преправям.Макар че съм сигурна че съм го скрила щото съм искала да кажа още нещо по темата.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Темата е дълга и сигурно има нещо недоизказано, но... по-добре да си остане така.
Предполагам, че много от нас са се сблъсквали, чисто визуално, с гадостите на живота. А какво остава за реално преживените...?
Разликата между нас и животните, които нямат съзнание, развило се до формата, която притежава човек е, че ние усещаме, преценяваме, анализираме и вадим изводи за всичко, което ни заобикаля (просто притежаваме аз-концепция).
Едва ли, ако бях хипопотам щеше да ми пука за прегазеното момиче; или ако бях хамстер щях да се трогна на безпомощен възрастен човек. Да, ама homo sum: humani nil a me alienum puto, (Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо)! Никак не ми е приятно и както е казал Цицерон hic haeret aqua (тук е пречката). Като човешко същество се бунтувам с непрадвите на живота.. и така ще е докато dum spiro, spero (докато дишам, надявам се).
P.S. Sorry за латинския, ама беше хубав повод да си припомня тези сентенции на Теренции, Цицерон и Овидий :-) Май откачам съвсем...
добре де,ама ако се огледаш около теб ще се размислиш и ще се зачудиш защо са толкова малко човеците а пък всички са с по два крака....
Публикуване на коментар