20 февруари 2008

бмрън

В блондешката ми глава някак странно се натрапват все едни и същи мисли за все едни и същи проблеми...От години не спя като почна да мисля защо приятелите са понякога предатели,защо забравяме че всички тръгваме равни и стигаме пак равни на финала,че в отвъдното никой не е занесъл нито пари,нито коли,нито имоти...Забравяме да бъдем човеци,забравяме да бъдем учтиви,съпричастни,забравяме да бъдем отговорни...а с всеки свой дъх пишем прашинки от историята....сигурно е от пълнолунието...или от прекаления студ...или от кой знае какво...

3 коментара:

Fobos каза...

След като прочетох поста ти се сетих за една моя сентенция, ако мога така да я наредка, че всъщност няма лоши хора, а някои са по-добри за себе си.

От това често се получават и недоразумения, забравяния и т.н. Хората са добри към себе си и по-рядко правят добро на околните, дори то да бъде просто жест.

А иначе... се сещам и за другата крайност: не прави никому непоискано добро. Човек понякога много планове и съдби може да обърка, ако се бута да помага, без това да е поискано и без да познава скрити за него детайли на проблема.

zlatkata каза...

ти не си ме разбрал за кое точно мрънкам де :)
не се натискам за никъде аз :)

Fobos каза...

Да, не съм разбрал :-) Иначе мрънкай си, но не прекалявай, защото ще си помисля, че ще загубиш чара на "желязна лейди" :р