Може би защото са ми се случвали прекалено много неща и не ми е оставало време и за това, може би защото съм си загубила интереса , кой знае...
През по голямата част от времето следях поне веднъж месечно блоговете на Пейо, и ето този уникален блог в който откривам велики, невероятни рецепти и някой и друг блог на приятели с които не се виждам често, колкото да проверя дали всичко е наред.
Окончателно и безвъзвратно загубих и малкото си свободно време, разпределяйки го според зависи чии потребности са по-належащи между залата за танци и дефектния лабрадор Киро :)