Приятен слънчев ден на всички! Както казва един приятел.
Минах в събота през събитието BlogCamp.Видях много познати лица от блоговете които чета,но не видях никой от хората,които познавам лично.Впечатли ме ентусиазма На Бого(Богомил Шопов).Супер му се изкефих на човека с колко мерак и усмивка се напряга да направи удоволствие чрез събитието на околните..Хареса ми доброто настроение,поне това което аз улових за малкото време в което се заседях.Много се смях самичка на една луда бабичка която се беше домъкнала заради "свободния вход" както тя самата каза и се наложи да впрегна цялата си артистичност за да я разкарам.Стори ми се някак емблематична случката и дори и сега ми е смешно.
Беше ми неудобно да хукна да обикалям из хората и да се запознавам с тях.Някакси ми се стори че нямам какво пък чак толкова важно да им кажа.На фона на всички айти,уайфай,уеб и какви ли не специалисти ми беше много смешно да стана да кажа ей,ами аз съм една руса жена,блогвам не много,не чак интересно,ама си е мое,циклично,истерично,лигаво или злобно то си извира от моята руса глава..И не смятам че има значение кой знае какво че чак пък и да настоявам за слушатели,читатели и за хорско внимание..Постоях,послушах и си тръгнах...

бмрън

В блондешката ми глава някак странно се натрапват все едни и същи мисли за все едни и същи проблеми...От години не спя като почна да мисля защо приятелите са понякога предатели,защо забравяме че всички тръгваме равни и стигаме пак равни на финала,че в отвъдното никой не е занесъл нито пари,нито коли,нито имоти...Забравяме да бъдем човеци,забравяме да бъдем учтиви,съпричастни,забравяме да бъдем отговорни...а с всеки свой дъх пишем прашинки от историята....сигурно е от пълнолунието...или от прекаления студ...или от кой знае какво...

Ох, боли

Винаги съм си мечтала да стана лекар.Като малка обичах да си играем със съседските деца,мама и тате редовно ми подновяваха едно червено куфарче облечено в мека червена пластмаса с надпис „Чичо Доктор“ и го мъкнех по цял ден из двора.Преглеждах кучето,после котката,после баба докат не ѝ писнеше да ѝ се мотая в краката и не ме натири да излизам на улицата:)
Харесват ми сапунките за Доктор Хаус и Спешно отделение:) Не ме е страх да гледам кръв..готова съм си била от малка за доктор.Утехата сега ми е че може да се случи в някой друг живот:))
Винаги съм изпитвала странно любопитство кое в следствие на кое и кога води до разни промени в човешкото тяло.
И сега съм се размислила апатията дето ме дебне зад вратата само да затворя и да остана самичка дали е причина или следствие на преумората и студеното време...Искам слънчице,искам топличко вече,умори ме тая толкова дълга зима...

егоистично биологично

Всички знем колко е сложно родителството.Особенно майките.За татковците не знам:)
Особенно добре си знаем урока тези родители,чиито деца са в сложната възраст на пубертета.
Аз лично в момента преживявам голяма драма с едното си хлапе.Както казва тя то си е моя драма,да не я набърквам и нея в моите лудости..
След някой и друг ден ще навърши 13.И в къщи не се търпи.Тръшкане,реване,лигавене..голям кошмар..Безумни битки за един пуловер или за по-топла дрешка,безумни битки за уроците...
Винаги съм смятала че е адски неестественно и лъжливо да убеждаваме децата си че сме най-добрите им приятели.Аз съм родител,не искам да съм най-добрата ѝ приятелка.
Изисквам купчина неприятни неща,все трудни и досадни като подреждането на дрехите,ученето на уроците,прибирането на обувките..
Честно казано случвало се е да ги хващам как съвсем със цел се пробват ,а понякога даже и успяват да ме манипулират.
Не смятам за страхотна идеята да си изхвърля в кофата авторитета на родител,да си пробия носа или езика и да накарам децата да ми повярват че съм най-добрия им приятел.
Съвсем егоистично си мисля че не бих искала да знам всяка тяхна стъпка и всяка тяхна мисъл,това означава на десетата минута да съм полудяла от тревоги и притеснения.
Биологията казва че съм възрастен индивид от по-старо поколение ,уж с повече опит и други потребности и не смятам че трябва да нося кецове тип гръндж или каквато е сега тинейджърската мода и супер много да ми се кефят ква съм печена..

времеви

Само да отметна как завърши историята с моята Тошиба,Windows Vista и Adobe Acrobat Reader 7.05:
В крайна сметка се установи че дори да се направи виртуално pc ,на което да кача Windows XP не мога да си пренеса на него сертификатите за електронните подписи.Майкрософт България се напънаха да направят каквото могат,да не стане тъй че нещо да им повреди доброто име,но се оказа че те не са тези които трябва да напишат драйвъри за Адобе 7.05. А Адобе България се грижат само за продажби,нямат поддръжка и всъщност имат само търговски представител.Тъй че тфа е.Министерство на финансите изобщо не го е грижа че продуките им са недостъпни за карайните клиенти и гражданите.Опитах да се оплача и учтиво ми обясниха че се оплаквам на арменския поп :)
Ако манджата на децата ми зависеше само и единственно от това да си подкарам въпросното Адобе сигурно социалните вече щяха да са ми ги взели щото се хапят от глад.
Казаха ми да не ритам срещу ръжена,да не се хабя да решавам проблемите на цялата нация,да се надявам IBM до подпише договор с незнамсикой и да си щракам с пръсти....
----------------------------------------------------------------------
От няколко дни ми се налага отново да наминавам през Факултето.Бедна ви е фантазията за какви безумства става дума.Бих искала от трибуната на това четиво да попитам господата общински съветници,както и в частност господин кмета на град София защо на Бай Мангал му е позволено да затвори една цяла улица за да изсипе 4-5 камиона с боклук и да си вдигне набързо 4-5 барачки около купчините смет,а на нас работещите,грамотните и плащащите данъци граждани-будали не ни е позволено да кихнем без да поискаме позволение.Господин Кмете,Господин Борисов,идете във Факултето да видите колко смърди истината за столицата!

Във времето...

Дзвер ми напомни за гювеча,какъвто беше преди години и се размислих по повод на поканата на Бого за необичайно огромна блогърска среща.
Преди години,когато аз открих интернет и онлайн общуването в гивеча имаше около петдесетина щураци.Всеки беше по своему странник.С нещо по-различен.Но се получи връзка.Всички се познавахме фейс ту фейс,пиехме кафе заедно,събирахме се често и се случваха диви купони.Като онзи на който Лоса и Жена танцуваха в шадравана на една дискотека:))
С някои връзките останаха трайни и здрави,някои се намърдаха трайно в живота на други, случи се някои даже да се изпоженят,даже и деца да народят:)) Беше забавно.И по-важното е че беше истинско.Традиционно се събирахме всяка седмица в едно кафене на по питие да се изброим и да споделим кой какво и как.Славно време беше :) Но отмина.Добрите връзки и приятелства си останаха и хубавите спомени останаха,другото се загуби...
п.с.Току що открих че вече няма връзка с гювеч от страницата...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Онази вечер бях на Дванайста нощ в Младежкия театър.Не бих могла да кажа категорично че не ми хареса.Няма да е вярно.Но ми беше адски странно.Леко изкривено.Даже доста изкривено.И се зачудих аз ли вече не мога да пречупя мисълта си или просто си беше странно и изкривено...А Стефан Маврудиев беше блестящ.
За мен театъра е като книгата,някак много лично,много интимно преживяване.Не ми харесва да се набляга на комерсиалното.Не ми харесва да е сигурно че ако няма голота и цинизми няма да се гледа...