Добро понеделнишко утро на всички

ндаа, Добро ви понеделнишко утро:)
МММразя понеделниците..макар че точно този имам повод да се усмихвам не съм усмихната..Даже не съм и тук..не знам къде съм точно..някъде витая...третата във ляво на седмия облак от лявата страна на слънцето:>>
Да има слънце де..другото каквото дойде..Ай спорна ви седмица от Мен:)

четохте ли"Вероника решава да умре"

В някой от предните дни(честно казано не помня кой точно беше) странно как намерих време и прилапах набързичко първата хваната на серигиите при нас книжка на Пабло Куелю.Оказа се че не е новата дет я рекламират, ми е някаква по старичка, само в по ново издание-"Вероника решава да умре"..
Не съм му върла фенка.Даже бих казала че не съм му фенка изобщо.На мен книгите му са ми душеобръщащи..дълго ми остават в главата..като ги затворя и ми трябва време да ги забравя...Отдавна вече не ми харесва някаква си там книжка да ми обръща добре подредените компромисчета и извиненийца в главата...Ама аз съм прочела само две или три негови книжки, да не мислите че са повече:) От години предпочитам да чета неща които ми носят пари или неща които след 5 минутки забравям...няма място вече за излишен багаж..основното средство(тоест блондешкия ми мозък) е с големи амортизации:>
ахахаха
Та за Вероника и повода да се сетя за нея:) Общо взето като се има предвид че въпреки всичко това книжле го е написал доказано побъркан човечец същото книжле е НЕВЕРОЯТНО ДОБРО:)тук исках да ви сложа линк ама не се справих:Р
Книгата е невероятна...ахахаха, даже се опитах да я пробутам на домашния любимец да я прочете..оставих на видно място да стои барем се сети да я отвори..:)
Кои са луди и кои нормални, как мислите вие?Много ми е интересно..Задавам си тоя въпрос не за друго а защото от снощи само 3-4-5 човечета, абсолютно непознаващи се едно друго и независими едно от друго ми обясниха набързичко че съм откачалка...
Защото:
сега ще обясня защо:>
защото докато се опитваха "да ми сложат каишка на врата", в борбата съвсем безпричинно ми пострада скъпата и незаменима дрънкалка(GSM-a), без която освен другото бих могла и да фалирам е така като едното си нищо..и съвсем естественно се ядосах...взех дрънкалката на виновника и скочих с двата крака върху нея..:Р(стана точно както го описвам)
Снощи докато разказвах какво се случило ми казаха че съм побъркана...
Сутринта като идвах на работа пред вратата на сградата стоеше едно от бездомните кучета дето се мотае наоколо.Явно беше гладно животното..Прилъгах го да се качи с мен до втория етаж, купих ми едни спагети и му ги сервирах на стълбите между етажите да хапне животното...ама не се сетих че съм си забравила парите в къщи:)) като си изтръсках чантата и джобовете намерих само два лева, колкот за спагетите на кучето и нямаше с какво да си платя кафето:)) накарах колежката да ми го плати баси..и тя каза че съм побъркана да храня псетата а да нямам пари за кафе...имах де, ама два етажа по-нагоре какво пък толкоз...в офиса имах пари..кое е побърканото????
не сфанах що съм луда де...
Била съм откачалка...

приятели предатели ли казахме

Докато се размотавах безцелно из блоговете на добре познати и не толкова познати хорица случайно намерих един стар блог на Тоне за приятелството и прОдателството на приятелството..винаги ми се е искало аз да кажа за приятелите и мисля че баш ся е момента:)Приятелите са винаги Предатели и ПрОдатели!Приятелите винаги искат от нас невъзможни неща:))Приятелите винаги очакват че ние сме насреща, разбиращи и услужливи...Според мен... не за друго, а само защото ние самите ги предизвикваме да стават такива(ПрОдатели) искайки от тях да се променят или да правят и казват за нас неща които не са част от тяхното АЗ... Приятелите са ПРИЯТЕЛИ само тогава когато сме били достатъчно смели и умни да ги приемем такива каквито са - пошли, алчни, дребнави, кисели, криви, чепати...те са ни станали приятели защото Ние самите сме ги пуснали някъде в сърцата си и във душите си, намерили сме някое зрънце у тях което ни е грабнало и сме поискали да го споделят с нас!
Приятелството според мен не е разменна Монета!В никой случай!
Не мисля че е редно да изнудваме приятелите си само затова защото "те са приятели, те ще разберат.."
И в тоя ред на мисли...и на мен ми харесваха много латино танците...но някой не си направи труда да разбере че не бива да прескачаме границите..че не е добре да дразним лъва като е вързан на тънка каишка...
Много ми липсват всички онези приятели, които са били най-добрите, най-умните, по по най..онези дето съм ги пуснала да ми чоплят из душичката,да я обръщат наопаки, да ровят и да вадят на светло какви ли не невероятни нещица:)) но някакси са изтървали момента със границите..и са изгубили пътечката...за душичката..:)) или не са искали да разберат че никой не е по по най..само го обичат и го приемат достатъчно много за да го накарат да се чуства по по най:))