за интимността на блога,за вярата,за гостите с обувките и разни други дрънканици

Нда.Особенно насериозно напоследък ми се набива в очите как масово блогърите пищят че блоговете им са лични,интимни,техни си и неприкосновенни.Ама това към момента ми звучи адски смешно.Блога е личен да,щото се пише от един някой си.Макар че може да е писан и от единяколко си :) В този смисъл може би е личен.И в никой друг.Изнесен в мрежата,предоставен на стотици и хиляди случайни и неслучайни потребители вече не е нито личен,нито интимен.А за блондинки като мен даже не е и неприкосновен:)) И според мен най-естественното нещо на света е някой от тези потребители да се съгласи с написаното,друг пък да му се противопостави.Особенно когато темата е злободневна.Адски много ме дразни когато някой си измисля някаква причина да мрънка че му се коментира в блога,или че се коментира много,или че няма коментари.Особенно е вбесяващо като прочета че на някой нещо не му е харесало и ей сега видиш ли ще извади голямата тесла да изреже кото не му е кеф.Зрелите люде знаят че монетите винаги имат две страни и че голямото предизвикателство е да видиш другата страна.Като бял ден е ясно че тая дето ни харесва само нея ще гледаме:))
------------------------------------------------------------------------------------------------
Има две-три клишета които обожавам:
Света се крепи на вярата,надеждата и любовта.
Надеждата умира последна и още няколко подобни,но вече ми се доспа:))
------------------------------------------------------------------------------------------------

Ненавиждам да ходя на гости.Ужасно много мразя.Прекрачвайки прага на чуждия дом аз на петата минута вече съм си изградила,подредила,нарисувала с цветни моливчета в главата мнение за стопаните на дома.А не бива така.Не е редно никак даже.Мразя да нахлувам в личното пространство на човечетата.Ненавиждам някой да прекрачва очертанията на моето мъничко квадратченце лично пространство.И никога не ходя боса:)))Обожавам си пантофките:))
Освен това когато седна на ниския дивам или тарубетка както казваше хлапето обичам да си подгъна краката под себе си и да ми е удобно.Ужасно много мразя да се събувам на чуждо място,тва пък ми е насадено от едно друго време когато беше невъзпитано да влезеш в нечий дом обут.Е да ама аз редовно ходех със скъсани чорапки :р

важно

Важно и адски значимо!

Детско

Честит празник на всички деца!
И малки и големи и още по-големи!На всички пожелавам да опазят детското в себе си:)))
Много ми е сложно да правя музикално и видео оформление на поздрава поради куп блондешки причини,но пък е от сърце:))
Тъкмо и повод да се размислим не е ли адски важно да успеем да съхраним по нещичко детинско в себе си.