работа

всеки си има работа
От около 4-5 годишна възраст малките човеци се учат да обясняват че имат работа-да си обличат куклите или да си пълнят камиончетата с вода..И бабите и дядовците дето са със по две патерици си имат работа.Като да идат за хляб или да съберат нападалите ябълки на двора.Все си е работа.Ама за тая не се плаща,макар че понякога би могла да ни нахрани.Щото си е работа да сготвиш за вечеря.И в тоя порядък на мисли..
Е да ама в един момент се налага да се работи и да се получат кинти за това.Есето на Тишо пак малко ме подразни.Съвсем мъничко де:)
Да приемем че съм работодателя аз.И също така да приемем че съм частен работодател,не съм началник в предприятие на държавна издръжка.Ще споделя частица от личния си опит.
Първо: да намериш добър работник е шанс едно на хиляда.Докато го откриеш бизнеса ти страда от некомпетентността,неграмотността и мързела на хората които непрекъснато наемаш и после уволняваш щото от тях не става и чеп за зеле или щото крадат повече и от циганката на гарата.
Второ: народа не обича да дава за да получи.Народа иска ако може нещо по държавному-далаверка ала бала..Да дадеш на някого 1000 лева заплата и да го мързи да помисли как трябва да проведе един телефонен разговор е меко казано нечестно.
Трето: човека не ще да носи отговорност за това което върши.
Тук е момента да направя признание,че аз никога не съм била от работодателите които залагат на наетия труд.Както и че 70 % от хората дето са ми минали през вратата съм ги прибирала повече от желание аз да им помогна,отколкото с идеята че те ще ми помагат.
И затова често съм откривала уморена и смазана в 9 вечерта че работника отдавна си е грабнал капата и си пие бирата или кафето в далеч по-приятна обстановка,а аз опъвам каиша до среднощ...
А изобщо няма да отклонявам темата към глупостта,неграмотността и некадърността на тези които сега излизат на трудовия пазар..

мразя да съм зависима

Мразя също така Мтел!
И си търся начин да се откопчая от тях!Както и си търся начин ако има за какво да се хвана да ги осъдя!
Мразя да пуша,мразя да превъртам заради една цигара.

отклонение

Аз дето винаги съм казвала че изобщо не обичам да ходя по далеко от морето,тази година се изкривих да пътувам.В петък късно вечерта се прибрахме от Швейцария.Голямо обикаляне падна.После на връщане пътувахме през Германия и Австрия защото абсолютно категорично отказах да карам Италия нощем.
Свършихме много работа.Купихме три Рена автоматици- Еспейс,Сценик и Меган.И един Пасат автоматик.Доволно и повече.Освен това изкарах 3 часа на една немска митница за да открия и установя със сигурност че сертификата работи и там.
За първи път попаднах на летището в Милано.Баси ако знаете каква гъчканица е.Не можеш да се доредиш за кафе от тарапана.И най отвратителното е че никъде не се пуши.Обикалях като простинал кон летището за да изляза навън да пуша.А колко е лъскаво всичко лелееее.Гучи мучи,Армани,Прада...да ти спре сърцето...И е адски фраш от китайци.Неописуемо много са.
Много ми хареса изгрева от самолета:)









Другото което много ми хареса бяха швейцарските кравички.Прииска ми се да живея техния живот..

Утре пак,че ме гонят 300 задачи...