Приятен слънчев ден на всички! Както казва един приятел.
Минах в събота през събитието BlogCamp.Видях много познати лица от блоговете които чета,но не видях никой от хората,които познавам лично.Впечатли ме ентусиазма На Бого(Богомил Шопов).Супер му се изкефих на човека с колко мерак и усмивка се напряга да направи удоволствие чрез събитието на околните..Хареса ми доброто настроение,поне това което аз улових за малкото време в което се заседях.Много се смях самичка на една луда бабичка която се беше домъкнала заради "свободния вход" както тя самата каза и се наложи да впрегна цялата си артистичност за да я разкарам.Стори ми се някак емблематична случката и дори и сега ми е смешно.
Беше ми неудобно да хукна да обикалям из хората и да се запознавам с тях.Някакси ми се стори че нямам какво пък чак толкова важно да им кажа.На фона на всички айти,уайфай,уеб и какви ли не специалисти ми беше много смешно да стана да кажа ей,ами аз съм една руса жена,блогвам не много,не чак интересно,ама си е мое,циклично,истерично,лигаво или злобно то си извира от моята руса глава..И не смятам че има значение кой знае какво че чак пък и да настоявам за слушатели,читатели и за хорско внимание..Постоях,послушах и си тръгнах...

бмрън

В блондешката ми глава някак странно се натрапват все едни и същи мисли за все едни и същи проблеми...От години не спя като почна да мисля защо приятелите са понякога предатели,защо забравяме че всички тръгваме равни и стигаме пак равни на финала,че в отвъдното никой не е занесъл нито пари,нито коли,нито имоти...Забравяме да бъдем човеци,забравяме да бъдем учтиви,съпричастни,забравяме да бъдем отговорни...а с всеки свой дъх пишем прашинки от историята....сигурно е от пълнолунието...или от прекаления студ...или от кой знае какво...

Ох, боли

Винаги съм си мечтала да стана лекар.Като малка обичах да си играем със съседските деца,мама и тате редовно ми подновяваха едно червено куфарче облечено в мека червена пластмаса с надпис „Чичо Доктор“ и го мъкнех по цял ден из двора.Преглеждах кучето,после котката,после баба докат не ѝ писнеше да ѝ се мотая в краката и не ме натири да излизам на улицата:)
Харесват ми сапунките за Доктор Хаус и Спешно отделение:) Не ме е страх да гледам кръв..готова съм си била от малка за доктор.Утехата сега ми е че може да се случи в някой друг живот:))
Винаги съм изпитвала странно любопитство кое в следствие на кое и кога води до разни промени в човешкото тяло.
И сега съм се размислила апатията дето ме дебне зад вратата само да затворя и да остана самичка дали е причина или следствие на преумората и студеното време...Искам слънчице,искам топличко вече,умори ме тая толкова дълга зима...