за един Недобър понеделник:)

Ето пък сега ще ви разкажа малко да се посмеете за един недобър понеделник:)
Станах в 5.30.Не защото не ми се спеше,а защото да имам достатъчно време да се приготвя за работа,да приготвя децата и дрън дрън,че за разлика от други пъти трябваше да изляза от къщи в 7.15.И успях де:) Причината за толкова ранното ми излизане са някакви си процедури за които съм си запазила час 7.30...И тук е интересното-запазила съм си де,и са от 7.30,но от вторник до събота,в понеделник хорицата са почивка..и това им е работното време от 3 години...аз се сетих на средата на един булевард..в започналото задръстване...доядя ме че съм излязла толкова рано...отидох си в офиса,щях да си редя разни неща...но се оказа че бравата на решетката на общото стълбище заяжда...и 40 минутки превисях,почупих си красивия маникюр,накрая вече зелена от бяс си тръгнах към паркинга с намерение да не се връщам в къщи:))...Реших да звънна все пак на колегите,да ги предупредя че няма да съм налице-единият каза че е болен,другият каза че е с контузен крак и пътува към Пирогов,третият каза че е зает до обяд-викали го да свидетелства за нещо си...супер късмет:Р
Все пак се занесох до пощата да си проверя известието - данъчната служба ме известявала че дължа лихва и данък,който съм си платила още преди 5 месеца:))) Супер весело,нали:))
Да,обаче по път открих че може да угасне колата,защото съм забравила да заредя:))
И ме подкара делничния ден перфектно:)))
Дано Вашия да е бил по-добър:))

понеделнишки

ааааа,не така де!
Я малко по-ведро понеделнишки!Освен тва е ясно че в началото на есента всички ни затиска някаква депресия,фатката е да я разкараме:>>
Недопустимо е да допускаме служебните грижи и мишките по гишетата на държавните служби да ни влияят негативно!
Още повече че тия неща ти ги знаеш гадже по добре и от мен:)Нещо изпускаш нервите ли?:(( Както ти сама си казвала много много пъти-не можем да помогнем на някого ако не знаем къде е проблема...Би било добре ако знам къде е проблема,нали се сещаш:)
А по темата за пианото аз имам друга теория:
человека е така устроен,че може да носи точно толкова колкото му идва до главата:р
ако нещо ни е непосилно би могло да ни убие,но ако го пренесем от тук до там значи ни е направило стъпка по-..не е речено обезателно стъпката да е "по-добър"..може да е "по-зъл" даже:):р
и дааа,пианото е тежко, не бих го помъкнала и аз:р
носим точно толкова колкото искаме...
и да кажа още нещо адски адски важно,че напоследък тва ти умиление свързано с децата малко почва да ме напряга и да се размислям- в никой случай не мисля че отглеждането на три броя деца е умилително..а е невероятно отговорно!Не съм съгласна да се ражда безразборно и безотговорно!Не съм съгласна да се раждат деца на които не би могло да се осигури безгрижно детство!Не съм съгласна да се раждат деца,за да бъдат душевно осакатявани!Щото някой не знае какво е презерватив и противозачатъчно хапче!
Не си говорим за домашен любимец..говорим за мислещо същество което след определен брой години би могло да изобрети най великото научно откритие или да се превърне в най страшния сериен убиец...и отговорността е на тез дет ги раждаме,сещаш ли се...
Но наистина са страхотни всичките хлапета:)))И обичат толкова безкористно:))И ако човек успява да ги фокусира между всичките си занимавки понякога са адски забавни:)))

скука

Гаджето ми го няма,фана гората някъде из Гърция...в работата рутината и еднообразието вече започнаха да ме затискат...децата са си измислили някакви занимания и не ми обръщат грам внимание...и ме натискат сиви мисли за ненужност,безполезност...много сиво звуча сигурно:р
Напоследък често започнах да се замислям за това че явно съвсем видимо остарявам,и на вид и на акъл дет казваше мойта баба:)И загубих някъде по пътя голяма част от смелостта и безразсъдството си,да не казвам за вида..Сигурно и други още много много ценни нещица съм загубила де,сега просто не ми идат на ума определенията..Не е никак хубаво да се чувства човек остарял,някак си почти няма от какво да трепне сърчицето..няма поглед или дума дет да носи изненада,всичко е познато,предвидимо..е тва ако не е скука...В чест на истината всяка година около началото на септември се чуствам така-сива,плачеща за някаква промяна в ежедневието душа...
Липсва ми една любов,липсва ми един поглед...сиво..