скука

Гаджето ми го няма,фана гората някъде из Гърция...в работата рутината и еднообразието вече започнаха да ме затискат...децата са си измислили някакви занимания и не ми обръщат грам внимание...и ме натискат сиви мисли за ненужност,безполезност...много сиво звуча сигурно:р
Напоследък често започнах да се замислям за това че явно съвсем видимо остарявам,и на вид и на акъл дет казваше мойта баба:)И загубих някъде по пътя голяма част от смелостта и безразсъдството си,да не казвам за вида..Сигурно и други още много много ценни нещица съм загубила де,сега просто не ми идат на ума определенията..Не е никак хубаво да се чувства човек остарял,някак си почти няма от какво да трепне сърчицето..няма поглед или дума дет да носи изненада,всичко е познато,предвидимо..е тва ако не е скука...В чест на истината всяка година около началото на септември се чуствам така-сива,плачеща за някаква промяна в ежедневието душа...
Липсва ми една любов,липсва ми един поглед...сиво..