Точно така е в мойта глава..хаос..от емоции,усещания,хаос от натрапчиви и не толкова такива мисли...хаос от планове..които сигур няма да бъдат никога започнати а камо ли довършени като реализация..и някакви странни открития..
Открих че всички около мен по странен начин са малко изперкали/включително и аз де:)/и стигнах до великата мисъл че напрежението и самотата ни разказват играта на психиката..хахахха..открих Америка:)
напоследък много често се оглеждам наоколо сред близки,познати и не толкова познати и се опитвам да уловя нещо..нещо съм се разтърсила из хората напоследък..проблема е че и аз не знам какво,кат разбера обезателно ще кажа:р
Единственното което откривам е че всички мои близки,познати и не толкова познати живеят в някакъв безумен стрес,в някакво НЕнормално напрежение,в някаква идиотска надпревара с времето ...и гонят да хванат Михаля:>Всички мои познати,които са работещи хора абсолютно буквално се убиват от работа...и аз сам в тва число...
сега ако някой знае да ми каже ЗАЩО?
Защото е най-лесно?..тц..не ме кефи..
Защото ритъма на живота ми го налага?..тц
Защото така не мислим колко сме самотни,нещастни,необичани,сдухани....майче е тва..
И всеки ден си вдигаме сами летвата още малко и още малко...и само стискаме зъбки и си казваме тихо наум"докато издържим.."
Повода да се размисля за това беше със листчетата по монитора...всички знаят колко пословично съм разсеяна:)Болна от разсеяност:)
Един човек знае че това заболяване е много специална блондешка болест:> казва се избирателна склероза да ви открехна на тайната.
ахахаха
Та блондешкото заболяване да ви кажа пък аз е изключително рядко и представяте ли си,адски ценно-винаги в най подходящият момент:)
не ми помагат нито листчета,нито тефтери-имам 3 изписани и 2 започнати..и никога не намирам каквото ми трябва из тях:)
Пробвайте:)
И не се убивайте от работа..обичайте..нещо..някого..котка..куче..чвек..може и с малко ч:)..нещо си там..
21 август 2006
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
ахахаха и ти ли си със стикчета бе? :) И аз се губя из моите вече, хахах.
Пък иначе за работата... аз си знам за мен - не мисля, т.е. мисля, ама поне мисля за градивни неща. Честна дума, ако я нямах - не искам да си помислям какво чудо щях да съм.
Аман от съсипия...
Пфуууу... те и блондетата можели да мислят... понякога ;р
Публикуване на коментар