25 август 2008

дрън мрън

Починала непочинала с деца на море е като да си вържеш сам бесилката и да си я дръпнеш.Да идеш с децата си на море е най-ужасната, най-изнервяща и най-скапана почивка,почти равносилна на самоубийство...особенно ако са пубери...само дето е смешно с тях.
Уж бях убедена че ако не се махна за 1-2-4-7 дни ще се побъркам от преумора ,но не се оказа точно така.След петдневна почивка на Свети Влас се прибрах леко загоряла кат препечена царевица, нервна и понапълняла с някое килце.
Бях на гости на приятели в нов ама чистак бърсак нов мъничък семеен хотел.Първо да кажа за мястото:
Беше учудващо тихо. За което 6+
Беше невероятно чисто. 6+
Имаше си всякакви удобства като за временно пребиваване- тв, интернет,климатици,непрекъснато гореща вода - 6+
Не миришеше на нищо гадно. 6+
Малко беше далеко от плажа ,което не ме бърка тъй като ние си ходехме с колата където ни е кеф.
Приятелите ми ме спасиха от лошото обслужване и гадното ядене като ми показаха само най-най изпитаните кръчми и капанчета на Слънчев бряг и Несебър.
Беше смешно с пуберите, как се мъчеха да се правят на големи, но ми надуха главата да ми мрънкат за едно или за друго.По-добре че свърши почивката..Догодина никакви такива ,не искам повече на море!
---------------------------------------------------------------------------------------
Тук е момента да спомена че водена от любопитство се замъкнахме на Иракли да видя аз какво точно става:)
Там ядох най-божествената цаца предлагана по черноморието.Коментара за Иракли ще оставя за друг път като намеря с какво съм снимала и прехвърля снимките :)