29 март 2006

sorry

Поднасям извинения на всички които по един или друг начин без да искам или нарочно съм огорчила с думи или деяния...

28 март 2006

Промиването на мозък не е ли забранено официално? в хартата за защита правата на човека не е ли официално записано че нито един човек няма право методично и целенасочено да въздейства върху психиката на друг човек с цел лично облагодетелстване?...
и друго...в момента съм подложена на огромен стрес..на натиск...и защо любимия човек и той ми поставя ултиматуми?това е естественна реакция на ядосан чвек или е начин да ми покаже че неговото его е по важно от най важното?...не съм съгласна да страда някой заради моите решения...както и не съм съгласна някои да взима решения които не са му нужни заради мен..пък и мен пак никой не ме пита какво искам...
А сега искам да ме няма..е тва е...ако може кат щраус да си заровя главата и да не чувам и да не виждам и да си ФФФнушавам че съм сама в Слънчевата Система...

........................
Попаднах на една препратка в блога на сис, за нас-българите, за България, за ориенталското и бла бла..и малко се ядосах..
Аз съм шовинист човек...обичам си родината...не си изхвърлям боклука през прозореца, не слушам чалга, не съм съгласна че съм ориенталка, не не не...ядосвам се когато срещна простотията по улиците...имам деца!! и се опитвам да им обясня че е много важно да виждаш красивите неща във всичко, навсякъде, че не е красив само белия мерцедес и "някоя квартална кръчма"...
Народа ни е съсипан, ограбен, опорочен...заслужава да бъде обичан, да бъде ухажван, да бъде обсипан с много любов, грижи и внимание...като децата..и да му се гради нова ценностна система...

24 март 2006

днес съм много философски настроена....искам да бърборя за избора, за избора на една блондинка..хипотетично де:>
чуствали ли сте се като диво животно приклещено в ъгъла с насочени прожектори срещу него?То какъв ли избор има?..освен да хапе напосоки...или да му гори ужаса в очите и да му изгаря мозъка?...
Сигурно всички са се чуствали поне по веднъж в живота си така..
Може ли един човек да оцелява проумявайки че няма избор?И какво оставя по пътя за оцеляването?...аз мисля че си свалям първо себеуважението от гърба като неудобното сако, после си разкопчавам ризата защото ме души..души ме мислта че съм жертва-аз тарикатката, аз гъзарката...
Избор ли е да оставиш всичко за което се бориш, всичко което обичаш, всичко което ти е мило, да си погребеш ценностната система защото трябва да спасиш нещо си?нещо незнайно кому ще е нужно, нещо незнайно дали струва и 2 пари..хипотетично..или трябва за мен да са най важни нещата които обичам?...
Ами ако нещата които обичам вземат че пострадат заради мен и моя избор да ги обичам?...бляк
е затва не сам писала скоро...

20 март 2006

You are Evil
а ся...верно ли съм зла?:>> хихихи..аз пък не знаех:)
открих Америка с тоя глупав тест Сис:)
Сутринта докато се оправях да изляза за работа открих че не съм чак толкова много блондинка в огледалото...ша вземе някой да си помисли че симулирам:> Успокоявам се че ми е заложено..Мразя почивните дни...Мразя да се убивам от домашна работа и да правя всичко друго освен това което ми се прави...

16 март 2006

за блога

вчера цял ден се чудих дали да я ползвам повече тая екстра с това кошче за душевни отпадъци..защото открих че може би не искам всички да четат .
Не ми е трудно ако искам да кажа нещо на някого да го кажа в прав текст и право в очите, обаче ми е много трудно да изкарвам скритото наяве, щтото сам се постарала добре да го скрия, някй път даже от себе си така го скривам, че няма намиране...особенно като става дума за усещания които ми носят други още по силни усещания..баси колко екстремно прозвуча...
Съвсем по блондински не откривам друг смисъл от тия писания в този така модерен блог, освен за разтоварване на душевния ми боклук...мисля си че по принцип не е редно да товарим близките си и обични хора с нашите страхове, терзания и притеснения..както не е редно да споделяме нещо което би прехвърлило нашата отговорност върху някой друг..един човек(когото искренно обожавам) ме научи на изкуството"да си премълчим".
Абсолютно смятам че това е изкуство и 99,99% от женската част на планетата не го владее.
Та в тоя ред на мисли си задавам въпроса редно ли е да товарим със собственните си страхове хората които обичаме?...Защото преди време най близката ми приятелка ме обвини в егоизъм, затова че не съм отишла да и кажа"Виж, аз имам страшен проблем, хайде да се страхуваш с мен!"...блога си е хубаво нещо де, само дето предната вечер много се притесних когато любимия каза че го е чел(ако пък знам защо се притесних ей на)
С 2 думи можех да кажа че не обичам да споделям с живи хора, сигурно много ме е страх да не използват срещу мен моите собственни страхове...

14 март 2006

чудото на живота...какво нещо...и защо трябва да се случва точно сега...и защо трябва да се случва пак на същия човек...много е хубаво ако може лошите неща да не се случват на близките ни...онези лоши дето са необратими да ни подминават, да подминават хората които обичаме...как се казват неща от сорта на "нямаш шанс" и "чака те най лошото" на човек на когото мислиш и искаш да се случва само най доброто....
пак бързат..припират...състезават се с времето...ужасно е да знаеш че пътечката на живота ти свършва ей там зад ъгъла...и почти не ти остава време да си поемеш дъх...но дали пък не е по правилно да припираш и да дърпаш дявола за опашката...аз все си мисля че човек когато много бърза пропуска важни неща...

13 март 2006

test

тва е проба..как ще се справи блондинка с блог...