06 декември 2006

оплакване до арменския поп

Искам да се оплача..и понеже няма на кой ще ползвам услугите на арменския поп:>
Вчера,в промеждутък между хиляди разговори и енгейджментс се сетих за едно предстоящо събитие свързано много пряко с един Чвек дет ми е важен! Тааа да ви се оплача драги ми смехурковциии се обаждам аз на Човека да го питам какво му се е приискало на скромната душица да я постопля а девойката скромно ми казва:
"Миииииии искаааам световен мир,да не са гладни сомалийските деца,да се обичат хората,да се родят още деца(тва за децата беше малко по-другояче казано ама ми става лошо само кат си го помисля,камо ли да го напиша" и още една такава камара мнооого скромни желанийца...
Та кажете ми сега на такъв скромен човек как да му изпълниш желаниицата,а?..:)))
Искам да се оплача от скромността на Чвека:)))) Мноо ми е скромно гаджето:)))
И щото ми напраи забележка да допълня че това за гаджето е нарицателно,не е определение:Р

20 ноември 2006

писание за приятелите!

Такааааммм...току що побеснях...защото сигурно се навива самичка в момента де,но едно червейче ме яде от събота...по темата за приятелите...а този/тази/приятел/ка/ само да ми се появи пред очите със сигурност ще го изям с парцалите...и тва ще дойде...
Не класифицирам като приятели късопаметните люде...особенно тия дет имат способността да помнят глупости от сорта кой кога и какво е подметнал а да забравят че някои други приятели имат остра нужда от подаване на ръка...И аз обичам да си виря дългия нос когат ми е кеф но никога не си позволявам да пропусна покрай ушите си и покрай очите си приятелски зов за помощ..още повече ако осъзнавам че може би аз съм им на тези молещи за помощ хора единственният избор в момента...
ТИ приятелю/ко/ забравяш май колко много са ти помагали и продължават да ти помагат по един или друг начин други такива!!!
Е тва исках да ти кажа гадже:)) Ама явно те уцелих в друго настроение..:))
А за клюкината явно ще ми се наложи да почакам:))))))))))
Като класифицирате някого в графичката с приятелите и като има нужда от едно прастче да му се подаде щото е закъсал Вие Приятели какво? Ще се направите на ущипани ли щото така е по удобно????
....................................................................................................................................................................................................Тия точки са да имат време някои "приятели" да размислят...
Още по бясна съм докато го пиша....Ей гадже,вярно че си адски готино гадже:)) Как пък не съм се объркала,а:))Най готиното гадже си,да знаеш:))Ама ква съм лисичка,а:р Напипала съм най готиното гадже и не пускам кокала:>>> Аз съм тъпата щото очаквам всички да мислят и да постъпват като мен и теб...

08 ноември 2006

клюкарилник

Иво днес набеди блога че бил клюкарилник...
И ме ядоса:р
И се опитах да го определя някак си по определително ахахахаха
Ама не ми дойде точната за мен дума на акъла..

16 октомври 2006

пондрелник

мразя понеделниците...ужасно много ги мразя!!!!
Нищо лошо не ми се е случило,спокойно:))
Не съм забравила нищо(освен сърцето си:>),не съм загубила нищо(освен ума си:>)...ноооо това изобщо не ми пречи да се чуствам сплескана защото е понеделник и мен again ме заливат задачки,звездички,проблемчета и проблеми...
Спорна Ви седмица Приятели:))

02 октомври 2006

за един Недобър понеделник:)

Ето пък сега ще ви разкажа малко да се посмеете за един недобър понеделник:)
Станах в 5.30.Не защото не ми се спеше,а защото да имам достатъчно време да се приготвя за работа,да приготвя децата и дрън дрън,че за разлика от други пъти трябваше да изляза от къщи в 7.15.И успях де:) Причината за толкова ранното ми излизане са някакви си процедури за които съм си запазила час 7.30...И тук е интересното-запазила съм си де,и са от 7.30,но от вторник до събота,в понеделник хорицата са почивка..и това им е работното време от 3 години...аз се сетих на средата на един булевард..в започналото задръстване...доядя ме че съм излязла толкова рано...отидох си в офиса,щях да си редя разни неща...но се оказа че бравата на решетката на общото стълбище заяжда...и 40 минутки превисях,почупих си красивия маникюр,накрая вече зелена от бяс си тръгнах към паркинга с намерение да не се връщам в къщи:))...Реших да звънна все пак на колегите,да ги предупредя че няма да съм налице-единият каза че е болен,другият каза че е с контузен крак и пътува към Пирогов,третият каза че е зает до обяд-викали го да свидетелства за нещо си...супер късмет:Р
Все пак се занесох до пощата да си проверя известието - данъчната служба ме известявала че дължа лихва и данък,който съм си платила още преди 5 месеца:))) Супер весело,нали:))
Да,обаче по път открих че може да угасне колата,защото съм забравила да заредя:))
И ме подкара делничния ден перфектно:)))
Дано Вашия да е бил по-добър:))

18 септември 2006

понеделнишки

ааааа,не така де!
Я малко по-ведро понеделнишки!Освен тва е ясно че в началото на есента всички ни затиска някаква депресия,фатката е да я разкараме:>>
Недопустимо е да допускаме служебните грижи и мишките по гишетата на държавните служби да ни влияят негативно!
Още повече че тия неща ти ги знаеш гадже по добре и от мен:)Нещо изпускаш нервите ли?:(( Както ти сама си казвала много много пъти-не можем да помогнем на някого ако не знаем къде е проблема...Би било добре ако знам къде е проблема,нали се сещаш:)
А по темата за пианото аз имам друга теория:
человека е така устроен,че може да носи точно толкова колкото му идва до главата:р
ако нещо ни е непосилно би могло да ни убие,но ако го пренесем от тук до там значи ни е направило стъпка по-..не е речено обезателно стъпката да е "по-добър"..може да е "по-зъл" даже:):р
и дааа,пианото е тежко, не бих го помъкнала и аз:р
носим точно толкова колкото искаме...
и да кажа още нещо адски адски важно,че напоследък тва ти умиление свързано с децата малко почва да ме напряга и да се размислям- в никой случай не мисля че отглеждането на три броя деца е умилително..а е невероятно отговорно!Не съм съгласна да се ражда безразборно и безотговорно!Не съм съгласна да се раждат деца на които не би могло да се осигури безгрижно детство!Не съм съгласна да се раждат деца,за да бъдат душевно осакатявани!Щото някой не знае какво е презерватив и противозачатъчно хапче!
Не си говорим за домашен любимец..говорим за мислещо същество което след определен брой години би могло да изобрети най великото научно откритие или да се превърне в най страшния сериен убиец...и отговорността е на тез дет ги раждаме,сещаш ли се...
Но наистина са страхотни всичките хлапета:)))И обичат толкова безкористно:))И ако човек успява да ги фокусира между всичките си занимавки понякога са адски забавни:)))

07 септември 2006

скука

Гаджето ми го няма,фана гората някъде из Гърция...в работата рутината и еднообразието вече започнаха да ме затискат...децата са си измислили някакви занимания и не ми обръщат грам внимание...и ме натискат сиви мисли за ненужност,безполезност...много сиво звуча сигурно:р
Напоследък често започнах да се замислям за това че явно съвсем видимо остарявам,и на вид и на акъл дет казваше мойта баба:)И загубих някъде по пътя голяма част от смелостта и безразсъдството си,да не казвам за вида..Сигурно и други още много много ценни нещица съм загубила де,сега просто не ми идат на ума определенията..Не е никак хубаво да се чувства човек остарял,някак си почти няма от какво да трепне сърчицето..няма поглед или дума дет да носи изненада,всичко е познато,предвидимо..е тва ако не е скука...В чест на истината всяка година около началото на септември се чуствам така-сива,плачеща за някаква промяна в ежедневието душа...
Липсва ми една любов,липсва ми един поглед...сиво..

21 август 2006

хаос

Точно така е в мойта глава..хаос..от емоции,усещания,хаос от натрапчиви и не толкова такива мисли...хаос от планове..които сигур няма да бъдат никога започнати а камо ли довършени като реализация..и някакви странни открития..
Открих че всички около мен по странен начин са малко изперкали/включително и аз де:)/и стигнах до великата мисъл че напрежението и самотата ни разказват играта на психиката..хахахха..открих Америка:)
напоследък много често се оглеждам наоколо сред близки,познати и не толкова познати и се опитвам да уловя нещо..нещо съм се разтърсила из хората напоследък..проблема е че и аз не знам какво,кат разбера обезателно ще кажа:р
Единственното което откривам е че всички мои близки,познати и не толкова познати живеят в някакъв безумен стрес,в някакво НЕнормално напрежение,в някаква идиотска надпревара с времето ...и гонят да хванат Михаля:>Всички мои познати,които са работещи хора абсолютно буквално се убиват от работа...и аз сам в тва число...
сега ако някой знае да ми каже ЗАЩО?
Защото е най-лесно?..тц..не ме кефи..
Защото ритъма на живота ми го налага?..тц
Защото така не мислим колко сме самотни,нещастни,необичани,сдухани....майче е тва..
И всеки ден си вдигаме сами летвата още малко и още малко...и само стискаме зъбки и си казваме тихо наум"докато издържим.."
Повода да се размисля за това беше със листчетата по монитора...всички знаят колко пословично съм разсеяна:)Болна от разсеяност:)
Един човек знае че това заболяване е много специална блондешка болест:> казва се избирателна склероза да ви открехна на тайната.
ахахаха
Та блондешкото заболяване да ви кажа пък аз е изключително рядко и представяте ли си,адски ценно-винаги в най подходящият момент:)
не ми помагат нито листчета,нито тефтери-имам 3 изписани и 2 започнати..и никога не намирам каквото ми трябва из тях:)
Пробвайте:)
И не се убивайте от работа..обичайте..нещо..някого..котка..куче..чвек..може и с малко ч:)..нещо си там..

14 август 2006

финал

няма хубави финали...за добро или за лошо аз до сега в живота си хубав край не съм видяла..и ги ненавиждам точно тези моменти..няма начин нещо да свършва и дори да е било лошо финала да е добър...мразя краищата..мразя финалите...мразя дебелите черти...

17 юли 2006

Добър ден:)

или Лека нощ..бях го започнала още с добро утро, ама така ме завъртя шайбата че замина утрото:)
обичам така..да нямам време да ида и до кенефа:))
Мило Мое Гадже,
Благодаря Ти!:) И аз те обичам:))И много ми липсваш...:(Всички много ми липсвате...
Избягах на Китен на 11-12..прецених че така ще е най безболезнено за всички..малко позагоряла,малко понапълняла,належала се..починала..добре ми беше..имах си кой да ме пази там..едни любими стари приятели..по натам ще кача снимки да ви покажа как прекрасно съм си изкарала..като игнорирам всички много много ужасни дразнители де:Р
И да ти кажа и на децата вече им липсваш много...:((
ай разциврих се..

05 юли 2006

круша крий

така бях направила ми се струва-круша крий:))
малко нарочно, малко без да искам..веднъж се ядосах по повод блога на една приятелка и реших че не искам да пиша повече тук..друг път нямах време и такам..
От два-три дни разсъждавам на следната тема:
защо нашите управници си чоплиха носовете досега и в момента съвсем умишлено и целенасочено поставят цялата държава в колапс заради 01012007година?...някой дали знае отговора???защо няма информация??
нищо не функционира нормално...нищо не може да работи нормално...никой даже не може да работи нормално...никой не знае следващото дърво откъде точно ще му бъде подадено да го изгризе...въпреки невероятното търпение и разбиране на българския народ...
в моята работа например всички са се побъркали..буквално-никой не знае утре как ще работи, къде и защо ще работи..А моята работа е свързана с най-тлъстото перо в държавния бюджет...и от приказките край мен стигам до извода че не само в моята работа е така..та си питам аз защо нашите управници смятат че трябва безнаказано да докарват до лудост,истерия и безумство данъкоплатеца???
нямам време повече да драскам..тук е някаква си невъобразима лудница...

07 юни 2006

е пост де

бясна съм!!!!
заради сисока!!!
убива се в момента!!
и аз не мога нито да и повлияя нито да и попреча...мен не ме чува..:(
ако някой си мисли че му се чуват приказките и че може да я изкара от дъното да дерзае, аз ще помагам с квото мога!!!!!

31 май 2006

мхм

честно казано нямам с какво толкова да се похваля..и да се оплача няма де..
Кротувам си е на тихичко, кот мога взимам, кот мога давам..ден да мине друг да дойде..станах още веднъж леля:)) и се радвам честно казано, нищо че това показва че съм остаряла още:>
и на мен се прииска...обаче е сложно...ще си остана в сферата на искането:)
и разни други..ама трябва да прибирам малката, че се замъкнала у някаква приятелка
ахахаха..почна по приятелки на ходи вече..на 9 години без малко:)
и не ми се говори
ама хич
дет вика сис до дъното..

22 май 2006

питанка

я да ви питам познати и непознати:
Как се разделяте с нещата които обичате? щото сис таковата...пък и на мен се наложи...ахъмм...има ли рецепта за безболезнени раздели? Или те са специалитет на дебилите?

15 май 2006

Добро понеделнишко утро на всички

ндаа, Добро ви понеделнишко утро:)
МММразя понеделниците..макар че точно този имам повод да се усмихвам не съм усмихната..Даже не съм и тук..не знам къде съм точно..някъде витая...третата във ляво на седмия облак от лявата страна на слънцето:>>
Да има слънце де..другото каквото дойде..Ай спорна ви седмица от Мен:)

12 май 2006

четохте ли"Вероника решава да умре"

В някой от предните дни(честно казано не помня кой точно беше) странно как намерих време и прилапах набързичко първата хваната на серигиите при нас книжка на Пабло Куелю.Оказа се че не е новата дет я рекламират, ми е някаква по старичка, само в по ново издание-"Вероника решава да умре"..
Не съм му върла фенка.Даже бих казала че не съм му фенка изобщо.На мен книгите му са ми душеобръщащи..дълго ми остават в главата..като ги затворя и ми трябва време да ги забравя...Отдавна вече не ми харесва някаква си там книжка да ми обръща добре подредените компромисчета и извиненийца в главата...Ама аз съм прочела само две или три негови книжки, да не мислите че са повече:) От години предпочитам да чета неща които ми носят пари или неща които след 5 минутки забравям...няма място вече за излишен багаж..основното средство(тоест блондешкия ми мозък) е с големи амортизации:>
ахахаха
Та за Вероника и повода да се сетя за нея:) Общо взето като се има предвид че въпреки всичко това книжле го е написал доказано побъркан човечец същото книжле е НЕВЕРОЯТНО ДОБРО:)тук исках да ви сложа линк ама не се справих:Р
Книгата е невероятна...ахахаха, даже се опитах да я пробутам на домашния любимец да я прочете..оставих на видно място да стои барем се сети да я отвори..:)
Кои са луди и кои нормални, как мислите вие?Много ми е интересно..Задавам си тоя въпрос не за друго а защото от снощи само 3-4-5 човечета, абсолютно непознаващи се едно друго и независими едно от друго ми обясниха набързичко че съм откачалка...
Защото:
сега ще обясня защо:>
защото докато се опитваха "да ми сложат каишка на врата", в борбата съвсем безпричинно ми пострада скъпата и незаменима дрънкалка(GSM-a), без която освен другото бих могла и да фалирам е така като едното си нищо..и съвсем естественно се ядосах...взех дрънкалката на виновника и скочих с двата крака върху нея..:Р(стана точно както го описвам)
Снощи докато разказвах какво се случило ми казаха че съм побъркана...
Сутринта като идвах на работа пред вратата на сградата стоеше едно от бездомните кучета дето се мотае наоколо.Явно беше гладно животното..Прилъгах го да се качи с мен до втория етаж, купих ми едни спагети и му ги сервирах на стълбите между етажите да хапне животното...ама не се сетих че съм си забравила парите в къщи:)) като си изтръсках чантата и джобовете намерих само два лева, колкот за спагетите на кучето и нямаше с какво да си платя кафето:)) накарах колежката да ми го плати баси..и тя каза че съм побъркана да храня псетата а да нямам пари за кафе...имах де, ама два етажа по-нагоре какво пък толкоз...в офиса имах пари..кое е побърканото????
не сфанах що съм луда де...
Била съм откачалка...

10 май 2006

приятели предатели ли казахме

Докато се размотавах безцелно из блоговете на добре познати и не толкова познати хорица случайно намерих един стар блог на Тоне за приятелството и прОдателството на приятелството..винаги ми се е искало аз да кажа за приятелите и мисля че баш ся е момента:)Приятелите са винаги Предатели и ПрОдатели!Приятелите винаги искат от нас невъзможни неща:))Приятелите винаги очакват че ние сме насреща, разбиращи и услужливи...Според мен... не за друго, а само защото ние самите ги предизвикваме да стават такива(ПрОдатели) искайки от тях да се променят или да правят и казват за нас неща които не са част от тяхното АЗ... Приятелите са ПРИЯТЕЛИ само тогава когато сме били достатъчно смели и умни да ги приемем такива каквито са - пошли, алчни, дребнави, кисели, криви, чепати...те са ни станали приятели защото Ние самите сме ги пуснали някъде в сърцата си и във душите си, намерили сме някое зрънце у тях което ни е грабнало и сме поискали да го споделят с нас!
Приятелството според мен не е разменна Монета!В никой случай!
Не мисля че е редно да изнудваме приятелите си само затова защото "те са приятели, те ще разберат.."
И в тоя ред на мисли...и на мен ми харесваха много латино танците...но някой не си направи труда да разбере че не бива да прескачаме границите..че не е добре да дразним лъва като е вързан на тънка каишка...
Много ми липсват всички онези приятели, които са били най-добрите, най-умните, по по най..онези дето съм ги пуснала да ми чоплят из душичката,да я обръщат наопаки, да ровят и да вадят на светло какви ли не невероятни нещица:)) но някакси са изтървали момента със границите..и са изгубили пътечката...за душичката..:)) или не са искали да разберат че никой не е по по най..само го обичат и го приемат достатъчно много за да го накарат да се чуства по по най:))

09 май 2006

ха добър ви ден на всички

ей на оцелях отново! Напук на всички и на всичко! Още не мога да осъзная какво платих или по точно какво ми струваше, но някъде във времето ще се избистрят нещата..аз съм си непоправим оптимист:)
Най добрата новина от всичко е че вече съвсем спокойно мога да се набутам в графата на здравите хора:) След точно една година доктора каза че съвсем определено вече съм здрава блондинка:))
Другите новини не са чак толкова много за споделяне..може и почвече да ме нямаше но ви следях отблизичко всички, дето някакси без да искате или нарочно сте ми се намъкнали под кожичката:))
Знаете ли...събота и неделя си бях на вилата.Там нямат обхват телефоните.Там се гледа само канал 1.Там няма интернет.Там може да се правят само няколко нещица-да се готви, да се яде, да се спи, да се копае градината и пак да се спи и такам...простичко, нали...обаче като е за повече от 2 дни е подлудяващо.Или аз нещо съм мръднала?:))
АЗ съм си градско чеденце,обичам да ми е шумно, обичам трафика,обичам си KFC, обичам си да ми звъни умопомрачително много дрънкалката, обичам като изляза на улицата да срещна поне 2-3-5-10 познати мутри, обичам на всеки ъгъл да знам че има интернет зала, клон на банката и РЕП, да се сещам за невъзможни магазини в невъзможни кварталчета:>
Даже ако щете си ми харесва да срещам колоритни личности, нарамили по 2 наръча смачкани кашони и обути с два различни чепика-единия Армани, другия джапанка от 2 лева от Женския пазар:)
Много е хубаво на село еййй, да знаете супер е! ахахаха ама за 1 ден:)
Изкушението да загърбиш всичко, и добро и не толкова добро и да започнеш от нищото, от момента с "ако искаш да ядеш, тряа си напраиш хляб" е много голямо..
Мога да зарежа всичко, да забравя и да ида на село да рина тор на кравичките, да копая лук в градината и живота да ми е простичък, пълноценен и удовлетворяващ...но НЕ ЩА!!!!
Вие искате ли простичък животец на село при кравичките?:))
ахахахаха

13 април 2006

по добре не четете

тва по добре никой да не го чете..на себе си го пиша..искам някаде да изхвърля отпадъците явно..прекършиха ме..предадоха ме..съвсем по блондешки не вярвах че може да се случи на мен..убиха в мен всичко заради което си струва да ходи човек с вдигната глава..и го направиха всички които най най много обичам..значи не струвам и 2 пари баси..не ми се яде, не ми спи, не ми се работи, не ми говори..с НИКОЙ..не искам нищо..не моля никой за нищо...не ме закачайте!!!в момента се давя, оставете ме да си потъвам кротичко..ако не се удавя ще е добре, може пък и да изплувам..още по зла, още по ледена и без жена..ще съм перфектен хермафродит..хихи...ако се удавя кофти..наглеждайте ми децата моля ви..
...........................
и си спомняйте барем едно добро нещо за мен...

12 април 2006

?? ????

???? ???, ?? ??????..?? ?? ?? ????????? ?? ??? ?? ???????..aaa znam che znaete che zlo ne mre lesno de ma da kaja che pak ojivqh ..izvinete za latinicata ama postvam prez wap gprs,shtoto nqmam pc-beshe mi otneto:p

29 март 2006

sorry

Поднасям извинения на всички които по един или друг начин без да искам или нарочно съм огорчила с думи или деяния...

28 март 2006

Промиването на мозък не е ли забранено официално? в хартата за защита правата на човека не е ли официално записано че нито един човек няма право методично и целенасочено да въздейства върху психиката на друг човек с цел лично облагодетелстване?...
и друго...в момента съм подложена на огромен стрес..на натиск...и защо любимия човек и той ми поставя ултиматуми?това е естественна реакция на ядосан чвек или е начин да ми покаже че неговото его е по важно от най важното?...не съм съгласна да страда някой заради моите решения...както и не съм съгласна някои да взима решения които не са му нужни заради мен..пък и мен пак никой не ме пита какво искам...
А сега искам да ме няма..е тва е...ако може кат щраус да си заровя главата и да не чувам и да не виждам и да си ФФФнушавам че съм сама в Слънчевата Система...

........................
Попаднах на една препратка в блога на сис, за нас-българите, за България, за ориенталското и бла бла..и малко се ядосах..
Аз съм шовинист човек...обичам си родината...не си изхвърлям боклука през прозореца, не слушам чалга, не съм съгласна че съм ориенталка, не не не...ядосвам се когато срещна простотията по улиците...имам деца!! и се опитвам да им обясня че е много важно да виждаш красивите неща във всичко, навсякъде, че не е красив само белия мерцедес и "някоя квартална кръчма"...
Народа ни е съсипан, ограбен, опорочен...заслужава да бъде обичан, да бъде ухажван, да бъде обсипан с много любов, грижи и внимание...като децата..и да му се гради нова ценностна система...

24 март 2006

днес съм много философски настроена....искам да бърборя за избора, за избора на една блондинка..хипотетично де:>
чуствали ли сте се като диво животно приклещено в ъгъла с насочени прожектори срещу него?То какъв ли избор има?..освен да хапе напосоки...или да му гори ужаса в очите и да му изгаря мозъка?...
Сигурно всички са се чуствали поне по веднъж в живота си така..
Може ли един човек да оцелява проумявайки че няма избор?И какво оставя по пътя за оцеляването?...аз мисля че си свалям първо себеуважението от гърба като неудобното сако, после си разкопчавам ризата защото ме души..души ме мислта че съм жертва-аз тарикатката, аз гъзарката...
Избор ли е да оставиш всичко за което се бориш, всичко което обичаш, всичко което ти е мило, да си погребеш ценностната система защото трябва да спасиш нещо си?нещо незнайно кому ще е нужно, нещо незнайно дали струва и 2 пари..хипотетично..или трябва за мен да са най важни нещата които обичам?...
Ами ако нещата които обичам вземат че пострадат заради мен и моя избор да ги обичам?...бляк
е затва не сам писала скоро...

20 март 2006

You are Evil
а ся...верно ли съм зла?:>> хихихи..аз пък не знаех:)
открих Америка с тоя глупав тест Сис:)
Сутринта докато се оправях да изляза за работа открих че не съм чак толкова много блондинка в огледалото...ша вземе някой да си помисли че симулирам:> Успокоявам се че ми е заложено..Мразя почивните дни...Мразя да се убивам от домашна работа и да правя всичко друго освен това което ми се прави...

16 март 2006

за блога

вчера цял ден се чудих дали да я ползвам повече тая екстра с това кошче за душевни отпадъци..защото открих че може би не искам всички да четат .
Не ми е трудно ако искам да кажа нещо на някого да го кажа в прав текст и право в очите, обаче ми е много трудно да изкарвам скритото наяве, щтото сам се постарала добре да го скрия, някй път даже от себе си така го скривам, че няма намиране...особенно като става дума за усещания които ми носят други още по силни усещания..баси колко екстремно прозвуча...
Съвсем по блондински не откривам друг смисъл от тия писания в този така модерен блог, освен за разтоварване на душевния ми боклук...мисля си че по принцип не е редно да товарим близките си и обични хора с нашите страхове, терзания и притеснения..както не е редно да споделяме нещо което би прехвърлило нашата отговорност върху някой друг..един човек(когото искренно обожавам) ме научи на изкуството"да си премълчим".
Абсолютно смятам че това е изкуство и 99,99% от женската част на планетата не го владее.
Та в тоя ред на мисли си задавам въпроса редно ли е да товарим със собственните си страхове хората които обичаме?...Защото преди време най близката ми приятелка ме обвини в егоизъм, затова че не съм отишла да и кажа"Виж, аз имам страшен проблем, хайде да се страхуваш с мен!"...блога си е хубаво нещо де, само дето предната вечер много се притесних когато любимия каза че го е чел(ако пък знам защо се притесних ей на)
С 2 думи можех да кажа че не обичам да споделям с живи хора, сигурно много ме е страх да не използват срещу мен моите собственни страхове...

14 март 2006

чудото на живота...какво нещо...и защо трябва да се случва точно сега...и защо трябва да се случва пак на същия човек...много е хубаво ако може лошите неща да не се случват на близките ни...онези лоши дето са необратими да ни подминават, да подминават хората които обичаме...как се казват неща от сорта на "нямаш шанс" и "чака те най лошото" на човек на когото мислиш и искаш да се случва само най доброто....
пак бързат..припират...състезават се с времето...ужасно е да знаеш че пътечката на живота ти свършва ей там зад ъгъла...и почти не ти остава време да си поемеш дъх...но дали пък не е по правилно да припираш и да дърпаш дявола за опашката...аз все си мисля че човек когато много бърза пропуска важни неща...

13 март 2006

test

тва е проба..как ще се справи блондинка с блог...