24 март 2006

днес съм много философски настроена....искам да бърборя за избора, за избора на една блондинка..хипотетично де:>
чуствали ли сте се като диво животно приклещено в ъгъла с насочени прожектори срещу него?То какъв ли избор има?..освен да хапе напосоки...или да му гори ужаса в очите и да му изгаря мозъка?...
Сигурно всички са се чуствали поне по веднъж в живота си така..
Може ли един човек да оцелява проумявайки че няма избор?И какво оставя по пътя за оцеляването?...аз мисля че си свалям първо себеуважението от гърба като неудобното сако, после си разкопчавам ризата защото ме души..души ме мислта че съм жертва-аз тарикатката, аз гъзарката...
Избор ли е да оставиш всичко за което се бориш, всичко което обичаш, всичко което ти е мило, да си погребеш ценностната система защото трябва да спасиш нещо си?нещо незнайно кому ще е нужно, нещо незнайно дали струва и 2 пари..хипотетично..или трябва за мен да са най важни нещата които обичам?...
Ами ако нещата които обичам вземат че пострадат заради мен и моя избор да ги обичам?...бляк
е затва не сам писала скоро...

Няма коментари: