17 октомври 2008

безглавие




Да Ви разкажа , миналия край на седмицата бях в Солун.Случва ми се да съм там за втори път, но първия беше едно уморително обикаляне по магазини и не видях нищо от града.Този път го пообиколихме надълго и нашироко.Направиха ми впечатление няколко неща:
- гърците изобщо не ни приемат добре;
- невероятно шумна нация, това изобщо не е за уморени уши като моите;
- странно как по цял ден и по цяла нощ не излизат от кръчмите..адски ми стана интересно кога спят и кога работят..;
- гърците си обожават децата и се грижат за тях за разлика от нас,българите..това са констатации от повърхностни блондешки наблюдения обикаляйки из улиците.
Направи ми впечатление че викат като побъркани, умопомрачих се от броя на таверните и броя на посетителите в тях(а ние не сме били излизали от кръчмите)...Ядохме разни риби и раци, беше невероятно вкусно и си спомних за вкусния им хляб с аромат на маслини.Солун на някои може да им е мръсен и грозен, но на мен ми хареса.Или ми хареса поне това, което ми липсва тук в София.
Снимах тарапаната в кръчмите, с изнесените на улицата маси и столове,с лудницата от летящи с огромни табли сервитьори и викащи нацапотени до ушите с грим гъркини :) И статуята с чадърите :)