02 февруари 2010

Чак на себе си се чудя, че повече от година не съм се сетила за това място. Към края на миналото лято по някое време се почудих дали да не го изтрия, но ме домързя и зарязах нещата да си дремят такива каквито изглеждат.
Може би защото са ми се случвали прекалено много неща и не ми е оставало време и за това, може би защото съм си загубила интереса , кой знае...
През по голямата част от времето следях поне веднъж месечно блоговете на Пейо, и ето този уникален блог в който откривам велики, невероятни рецепти и някой и друг блог на приятели с които не се виждам често, колкото да проверя дали всичко е наред.
Окончателно и безвъзвратно загубих и малкото си свободно време, разпределяйки го според зависи чии потребности са по-належащи между залата за танци и дефектния лабрадор Киро :)