26 април 2007

Грешки

Случва ми се много често да греша.И също толкова често да си осъзная грешката.Не винаги мога да я поправя.Но ако съм ощетила някого често имам възможност да се извиня и да опитам да поправя.И точно толкова често пропускам грешката,не я забелязвам и продължавам.
Правило първо:признавам грешките си и не се страхувам от присмех или порицание.Ако пък са неосъзнати грешки си търпя критиките или споря здраво.
Правило второ: опитвам се да виждам и по-далеко от носа си.
Правило трето: моите истини не са единственните.
Правило четвърто: чупи-купи! Безплатен обяд няма колкото и да съм тарикат:))
Често ми се случва да не забележа на улицата нещо което по никакъв начин не ме засяга защото си вървя улисана от моите си бръмбари в моята си глава..И да пропусна лелката от долния етаж например,която не съм поздравила и после цяла година ми обяснява че понеже не съм я била поздравила веднъж ми била обидена и никога нямало да ми каже "добър ден".Аз пък напук като я забележа я поздравявам.
Онзи ден възрастна женица спря пред един блок,пет минути се чуди как точно да се паркира със старото си возило и накрая без да съобрази паркира на средата на уличката.Мина младеж с друго возило,свирка и,разкрещя и се но я обиколи и мина.Аз бях зрител.След десет минути ми се наложи да тръгна,отидох до нея,помолих я и тя веднага си помести колата.Дали защото я помолих или защото и обясних че няма откъде другаде да мина не знам,ама ми се усмихна и се разкара...
Не можем да знаем и да разбираме всичко.Не е и нужно никому. Нужно ни е да виждаме от врене на време малко по-далеко от носа си и като ни дръпне някой за ръкава да се сетим.
Не понасям високомерието на всезнайковците!

22 април 2007

и аз за Слави Трифонов

Бях забравила че някой ми каза че в някое от последните предавания Росен Петров направил интервю с водещия и се говорело че е болен. Дълбоко съм му съпричастна на Слави.И ми е гадно.И му стискам всички палци да се оправи и всичко да мине.
Слави е една изключителна личност в публичното пространство у нас.За мен ! И е една от личноститте в България за които Всеки има мнение. Което е достатъчно показателно.И е един от най-клюкарените мъже в България:)) Явно е модерно да не е харесван,по-голямата част от приятелите ми и познатите ми не го харесват.Егото много му било Голямо..Аз много го харесвам.И наистина бих била горда ако ми е приятел.
И не налагам на никого мнението си,Много Моля!Според мен след пътя който е извървял последните 15 години ако се беше ориентирал към политиката както залиташе в началото на "ку-ку" щеше да е не по-малко успешен. Една приятелка би го нарекла идеален team leader.Не е лицемер.Не крие че не харесва начина по който ни управляват управляващите,но е Голям Патриот.Е да,може да си го позволи от позицията на неговите възможности.Ама и други имат възможност де,но не го правят,лицемерничат..И за мен това е важно.За род и родина възгледите ми са близко до неговите.
Абсолютен перфекционист професионалист е.Такива трябва да бъдем всички.Голям праз че е авторитарен и нетърпелив.Няма друг начин да върви напред.Харесва ми че вижда и малко по-далеко от носа си,което е неприсъщо за повечето известни хора.Харесва ми че не е лигльо.Много ме кефи как използва понякога медиите за да наложи личното си мнение,което изобщо не е задължително всички да харесват.Веднъж отидох да гледам шоуто му на живо,адски бях любопитна как се случват там нещата.И ме впечатли предимно професионализма.Макар че беше адски дистанциран от публиката.Което на повечето зрители не им хареса.Но има смисъл,това е телевизионно шоу,искат да го гледат много повече от шепата хора в залата и трябва да е насочено към телевизионните зрители,не към петдесетината човека в залата.
Музиканитите в бенда са виртуози всеки по своему,но именно той се е напънал и е изградил връзките между тях и ги е превърнал в едно цяло.И са много малко хората които биха спорили че Куку бенд е най-добрият в България в момента.Много ме кефят парчетата им.Даже някои от по-старите ги знам наизуст и често си ги тананикам.Два пъти си правя дискове с песните на Слави и Нина Николина,а "Единственни" със Софи Маринова..обожавам тази песен..изкъртвах ги от въртене:))
Колко от известните личности в България използват медиите да покажат че имат свое собственно мнение,но проявяват търпимост към мнението на останалите?..Мисля че Слави Трифонов много пъти го е демонстрирал в шоуто си,ама за други подобни личности нещо не се сещам..Спомням си за едно шоу в което гост беше Преслава.Но го направи шоуто,и то си беше екстра..
Не го гледам всяка вечер,но определено го предпочитам пред Биг и Вип Брадърите.Аз за себе си не изпитвам нужда да гледам няой как пикае или как мляска или как пърди..

Много ми хареса това което Слави Трифонов каза за самураите,търпението и седемте..

И току що прочетох едно интервю със Сашо Диков, в което по необясними причини си личи колко много Сашо Диков не може да търпи Слави и колко много по необясним начин се чуства засегнат от него..Човека си гледа работата,върши си я колкот и както може..прави пари,оцелява...и не е Господ всички да го обичат,нали?..:>>

19 април 2007

Апатия,депресия,цинизъм или реализъм?..

Чета напоследък едно-друго,размислям се,замислям се доколкото го мога мисленето както казва гаджето..и се чудя апатична ли съм...пролетна умора ли ме е налегнала..прекалено цинична ли съм станала...или просто нямам розовките очилички дет да ме накарат да се правя на 2 и половина и да не се дразня от нищо.
Не че не забелязвам ония топличките дребни думички и жестове и не ми се насълзяват очите от умиление- напротив,често ми се случва някъде да видя случайно нещо добро и да се нарева едно хубаво от радост.И самата аз винаги съм се определяла като оптимист, като някой дето вярва в утре. Обаче проявявам нетърпимост към хора в които съм повярвала някога,безразличие към ох-ахкането на стандартната среда колеги и познати.Скоро се улових че съвсем чистосърдечно и от чист егоизъм отказах да подам ръка.А можех..и нямаше да се почуствам ощетена с нищо.Нещо..нищо...странно..
Може би е време за промяна..ще взема наистина да се пробвам със семки на пазара..

13 април 2007

ДОПЪЛНЕНИЕ

Напоследък често ми се случва да се зачитам с интерес в Писателския блог на Тишо.Не го познавам..ама изобщо съвсем:)) Но споделям принципно много от идеите му и начина на мислене.Трактат за свободата ме впечатли и защото имам какво да споделя по темата реших да го надраскам тук,не в коментарите на неговия блог.
За себе си съм открила че за да се почувства свободен един човек никога не трябва да забравя да уважава и цени себе си такъв какъвто е колкото и недостатъци да има.Да отхвърляме съвсем всички условности в мизерния си земен пътец не можем дори много да искаме,най малкото защото всички сме гледали достатъчно филми колко бързо могат да те натикат в лудницата:>> Спомняте ли си "Вероника решава да умре" и оня невероятен филм с Джесика Ланг "Франсис"..мале колко много съм ревала на него...
Свободата срува скъпо..адски скъпо...и понякога цената и е прекалена...зависи какво заменяш срещу нея защото и според мен безплатен обяд няма.
Да,ако не искаш да носиш на гърба си някой работодател можеш да минеш на свободна професия или самия ти да станеш такъв...но само ако си достатъчно смел да го направиш.И аз познавам много прекрасни хора с много не толкова прекрасни работодатели и с по-прекрасни работодатели които за нищо на света не биха искали да са от другата страна,да носят отговорност за взети решения,да контролират по 8 часа от живота на хората,да ги бутат напред същите тия хора или да ги дърпат назад...защото това не е никак лесно...и е адски скъпо...
И да,когато обичаш някого искаш да му подариш свободата си,ама то когато обичаш искаш да подариш и луната и небето:)) и любовта е нещо прекрасно ама е на светлинни години от свободата.Можеш да се порадваш на свободата, през прозореца да я погледаш през рамото на любимия или любимата как пърха и те мами:))
Иначе е страхотно да обичаш и да бъдеш обичан..И е страхотно да се чустваш свободен...стига да не тичаш гол по Витошка и не се наложи да те озаптяват :))

10 април 2007

С УСЕЩАНЕ ЗА ПОНЕДЕЛНИК

Тия празнични дни ми бяха странни..и пълни с емоции.Първо бях отровена от един сок/абсолютно буквално/..едва оживях,после бях уморена,после бях и щастлива..хубави почивни дни..харесва ми да съм почивка:))
Ей тук ви оставям този лудешки смях:)

05 април 2007

Великденски

Иде хубав празник..аз поне винаги съм го усещала като такъв...и някак странно винаги съм си го определяла като моя личен празник на надеждата...Но пък и винаги около Великден съм си задавала един много странен въпрос,който ще споделя:
Направило ли ви е впечаление че Великденските празници са истински тачени в България,всичкия народ се изсипва да ходи на църква,да пости преди празника...да се напряга да спазва традициите?..А съвсем не така стоят нещата с другите големи църковни празници като Коледа,Вси светии и които други се сетите...И някак този празник си го спомням и от едно по друго време- "недемократично"..и тогава си го тачехме много..помня на баба козунаците,как ни гонеше да не изстива стаята докато ги меси...как хубаво миришеше цялата къща...
Мислите ли че българина не е загубил надежда и посрещането на Великденските празници е именно това- отражение на късче от националното ни съзнание?...
Еее аз се надявам да е така..
На всички пожелавам хубави празници и нека има надежда :р