16 март 2006

за блога

вчера цял ден се чудих дали да я ползвам повече тая екстра с това кошче за душевни отпадъци..защото открих че може би не искам всички да четат .
Не ми е трудно ако искам да кажа нещо на някого да го кажа в прав текст и право в очите, обаче ми е много трудно да изкарвам скритото наяве, щтото сам се постарала добре да го скрия, някй път даже от себе си така го скривам, че няма намиране...особенно като става дума за усещания които ми носят други още по силни усещания..баси колко екстремно прозвуча...
Съвсем по блондински не откривам друг смисъл от тия писания в този така модерен блог, освен за разтоварване на душевния ми боклук...мисля си че по принцип не е редно да товарим близките си и обични хора с нашите страхове, терзания и притеснения..както не е редно да споделяме нещо което би прехвърлило нашата отговорност върху някой друг..един човек(когото искренно обожавам) ме научи на изкуството"да си премълчим".
Абсолютно смятам че това е изкуство и 99,99% от женската част на планетата не го владее.
Та в тоя ред на мисли си задавам въпроса редно ли е да товарим със собственните си страхове хората които обичаме?...Защото преди време най близката ми приятелка ме обвини в егоизъм, затова че не съм отишла да и кажа"Виж, аз имам страшен проблем, хайде да се страхуваш с мен!"...блога си е хубаво нещо де, само дето предната вечер много се притесних когато любимия каза че го е чел(ако пък знам защо се притесних ей на)
С 2 думи можех да кажа че не обичам да споделям с живи хора, сигурно много ме е страх да не използват срещу мен моите собственни страхове...

1 коментар:

dzver каза...

Честит ти блог :-)

Не го третирай като кошче за душевни отпадъци и може да се получи добре.