приятели предатели ли казахме

Докато се размотавах безцелно из блоговете на добре познати и не толкова познати хорица случайно намерих един стар блог на Тоне за приятелството и прОдателството на приятелството..винаги ми се е искало аз да кажа за приятелите и мисля че баш ся е момента:)Приятелите са винаги Предатели и ПрОдатели!Приятелите винаги искат от нас невъзможни неща:))Приятелите винаги очакват че ние сме насреща, разбиращи и услужливи...Според мен... не за друго, а само защото ние самите ги предизвикваме да стават такива(ПрОдатели) искайки от тях да се променят или да правят и казват за нас неща които не са част от тяхното АЗ... Приятелите са ПРИЯТЕЛИ само тогава когато сме били достатъчно смели и умни да ги приемем такива каквито са - пошли, алчни, дребнави, кисели, криви, чепати...те са ни станали приятели защото Ние самите сме ги пуснали някъде в сърцата си и във душите си, намерили сме някое зрънце у тях което ни е грабнало и сме поискали да го споделят с нас!
Приятелството според мен не е разменна Монета!В никой случай!
Не мисля че е редно да изнудваме приятелите си само затова защото "те са приятели, те ще разберат.."
И в тоя ред на мисли...и на мен ми харесваха много латино танците...но някой не си направи труда да разбере че не бива да прескачаме границите..че не е добре да дразним лъва като е вързан на тънка каишка...
Много ми липсват всички онези приятели, които са били най-добрите, най-умните, по по най..онези дето съм ги пуснала да ми чоплят из душичката,да я обръщат наопаки, да ровят и да вадят на светло какви ли не невероятни нещица:)) но някакси са изтървали момента със границите..и са изгубили пътечката...за душичката..:)) или не са искали да разберат че никой не е по по най..само го обичат и го приемат достатъчно много за да го накарат да се чуства по по най:))