хаос

Точно така е в мойта глава..хаос..от емоции,усещания,хаос от натрапчиви и не толкова такива мисли...хаос от планове..които сигур няма да бъдат никога започнати а камо ли довършени като реализация..и някакви странни открития..
Открих че всички около мен по странен начин са малко изперкали/включително и аз де:)/и стигнах до великата мисъл че напрежението и самотата ни разказват играта на психиката..хахахха..открих Америка:)
напоследък много често се оглеждам наоколо сред близки,познати и не толкова познати и се опитвам да уловя нещо..нещо съм се разтърсила из хората напоследък..проблема е че и аз не знам какво,кат разбера обезателно ще кажа:р
Единственното което откривам е че всички мои близки,познати и не толкова познати живеят в някакъв безумен стрес,в някакво НЕнормално напрежение,в някаква идиотска надпревара с времето ...и гонят да хванат Михаля:>Всички мои познати,които са работещи хора абсолютно буквално се убиват от работа...и аз сам в тва число...
сега ако някой знае да ми каже ЗАЩО?
Защото е най-лесно?..тц..не ме кефи..
Защото ритъма на живота ми го налага?..тц
Защото така не мислим колко сме самотни,нещастни,необичани,сдухани....майче е тва..
И всеки ден си вдигаме сами летвата още малко и още малко...и само стискаме зъбки и си казваме тихо наум"докато издържим.."
Повода да се размисля за това беше със листчетата по монитора...всички знаят колко пословично съм разсеяна:)Болна от разсеяност:)
Един човек знае че това заболяване е много специална блондешка болест:> казва се избирателна склероза да ви открехна на тайната.
ахахаха
Та блондешкото заболяване да ви кажа пък аз е изключително рядко и представяте ли си,адски ценно-винаги в най подходящият момент:)
не ми помагат нито листчета,нито тефтери-имам 3 изписани и 2 започнати..и никога не намирам каквото ми трябва из тях:)
Пробвайте:)
И не се убивайте от работа..обичайте..нещо..някого..котка..куче..чвек..може и с малко ч:)..нещо си там..

финал

няма хубави финали...за добро или за лошо аз до сега в живота си хубав край не съм видяла..и ги ненавиждам точно тези моменти..няма начин нещо да свършва и дори да е било лошо финала да е добър...мразя краищата..мразя финалите...мразя дебелите черти...

Добър ден:)

или Лека нощ..бях го започнала още с добро утро, ама така ме завъртя шайбата че замина утрото:)
обичам така..да нямам време да ида и до кенефа:))
Мило Мое Гадже,
Благодаря Ти!:) И аз те обичам:))И много ми липсваш...:(Всички много ми липсвате...
Избягах на Китен на 11-12..прецених че така ще е най безболезнено за всички..малко позагоряла,малко понапълняла,належала се..починала..добре ми беше..имах си кой да ме пази там..едни любими стари приятели..по натам ще кача снимки да ви покажа как прекрасно съм си изкарала..като игнорирам всички много много ужасни дразнители де:Р
И да ти кажа и на децата вече им липсваш много...:((
ай разциврих се..