ДОПЪЛНЕНИЕ

Напоследък често ми се случва да се зачитам с интерес в Писателския блог на Тишо.Не го познавам..ама изобщо съвсем:)) Но споделям принципно много от идеите му и начина на мислене.Трактат за свободата ме впечатли и защото имам какво да споделя по темата реших да го надраскам тук,не в коментарите на неговия блог.
За себе си съм открила че за да се почувства свободен един човек никога не трябва да забравя да уважава и цени себе си такъв какъвто е колкото и недостатъци да има.Да отхвърляме съвсем всички условности в мизерния си земен пътец не можем дори много да искаме,най малкото защото всички сме гледали достатъчно филми колко бързо могат да те натикат в лудницата:>> Спомняте ли си "Вероника решава да умре" и оня невероятен филм с Джесика Ланг "Франсис"..мале колко много съм ревала на него...
Свободата срува скъпо..адски скъпо...и понякога цената и е прекалена...зависи какво заменяш срещу нея защото и според мен безплатен обяд няма.
Да,ако не искаш да носиш на гърба си някой работодател можеш да минеш на свободна професия или самия ти да станеш такъв...но само ако си достатъчно смел да го направиш.И аз познавам много прекрасни хора с много не толкова прекрасни работодатели и с по-прекрасни работодатели които за нищо на света не биха искали да са от другата страна,да носят отговорност за взети решения,да контролират по 8 часа от живота на хората,да ги бутат напред същите тия хора или да ги дърпат назад...защото това не е никак лесно...и е адски скъпо...
И да,когато обичаш някого искаш да му подариш свободата си,ама то когато обичаш искаш да подариш и луната и небето:)) и любовта е нещо прекрасно ама е на светлинни години от свободата.Можеш да се порадваш на свободата, през прозореца да я погледаш през рамото на любимия или любимата как пърха и те мами:))
Иначе е страхотно да обичаш и да бъдеш обичан..И е страхотно да се чустваш свободен...стига да не тичаш гол по Витошка и не се наложи да те озаптяват :))