Апатия,депресия,цинизъм или реализъм?..

Чета напоследък едно-друго,размислям се,замислям се доколкото го мога мисленето както казва гаджето..и се чудя апатична ли съм...пролетна умора ли ме е налегнала..прекалено цинична ли съм станала...или просто нямам розовките очилички дет да ме накарат да се правя на 2 и половина и да не се дразня от нищо.
Не че не забелязвам ония топличките дребни думички и жестове и не ми се насълзяват очите от умиление- напротив,често ми се случва някъде да видя случайно нещо добро и да се нарева едно хубаво от радост.И самата аз винаги съм се определяла като оптимист, като някой дето вярва в утре. Обаче проявявам нетърпимост към хора в които съм повярвала някога,безразличие към ох-ахкането на стандартната среда колеги и познати.Скоро се улових че съвсем чистосърдечно и от чист егоизъм отказах да подам ръка.А можех..и нямаше да се почуствам ощетена с нищо.Нещо..нищо...странно..
Може би е време за промяна..ще взема наистина да се пробвам със семки на пазара..