съботно мрън на уше

Миналите дни бяха страхотни,купон след купон,празник след празник.Даже малко се поуморих от празниците.
Натиска ме мъглата,мърсотията,безразборието и безхаберието наоколо и оклюмвам като теменужката,преместена в ъгъла.Някъде далеко в периферното ми зрение се появяват и изчезват дребни случки,образи и думи се събират в отпадъчния шкаф на блондешкия ми мозък,наслагват се едно върху друго и сякаш ми запушват съзнанието от чист въздух и светлина малко по малко.Имам чуството че съм затрупана от чути и видяни дребни неприятности,които само отбелязвам подсъзнателно,стараейки се да не ги оставям да ме удушат като мъглата.Като дребна буболечка,като комарче в тиха и гореща лятна нощ,което ти жужи в ушето и ти напомня за неприятния сърбеж в последствие.
Все по-често се замислям как да се измъкна трайно от София.Все по-често ме изнервят задръстванията,мърсотията,амбициозните провинциалисти,мъглата и онази грозна безчуственност по лицата на хората .Сещате ли се,дето като малки сме я гледали по филмите и сме настръхвали..Може да звучи малко силно но бих искала да споделя че ненавиждам амбициозните,нахални,невъзпитани,превземащи се,некултурни провинциалисти...изтъкани от комплекси..опасни,жалки..И приветствам тези,които ясно осъзнават колко е различен живота в един голям град...
Имах някакъв работен разговор в четвъртък,напрегнато,забързано и с периферното уше чух как ми подмятат,че прогнозите за България в икономическо и социално отношение за следващите години са изключително тежки,как инфлацията след шест месеца щяла да е чудовищна,как всички инвеститори са се оттеглили от българския пазар..И какво?...ми не ми се заминава..въпреки че там е чистичко,подреденко,спретнато,въпреки че никой не ми паркира на мястото,въпреки че в магазина не ме лъжат.Там..дето казваше един приятел„Зарежи ги тия там бе,виж че всичките са облъчени“....А ние сякаш не сме..
Пуберите ме събудиха в 8,пък аз си легнах в 4,щото в толкоз се прибрах.Най-вероятно затова съм кисела...