18 май 2007

употребяване

Скоро казах на глас че напоследък много кофти ми се случва да се усещам употребявана от приятели...адски гадно усещане.Преди време си мислех че приятелството е взимане- даване в зависимост от потребностите,явно съм адски доверчиво блонде.После си мислех че съм помъдряла и приятелството е даване,каквото може човек според способностите си и колкото може.Сега не съм убедена дали бих могла да определя какво е приятел. Гаджето е прекалено доверчиво,прекалено преживява,после прекалено я боли.Е да ама аз съм друга,особенно напоследък се улавям че кат видя някой да се дави,хвърлям пръчка да се хване,извличам го от водата и го зарязвам да си плюе сам.Обръщам се и заминавам.И въпреки всичко понякога пак съм с усещането че само симулират давене,че ме употребяват за собственното си удобство...А дали пък и аз не си употребявам по същия начин приятелите?...Баба ми преди много време казваше че колкото цвята има на коледарчето,толкова приятели имам.:) Глупаво ама готино.:)Моето коледарче тази година цъфтя през май:)) И беше с много цветове.Ама не си броих приятелите,броях коварно кой за какво ме употребява.Това е сигурно защото не мога да се справя с умората и ме залива цинизма,не ми остава силица за розовите очили.:))
Скоро ми се случи странно изненадващо и адски непринудено да се запозная с някакъв човек.Свежо.Весело.Готино.
Останах с усещането че дори не успях да му се зарадвам.Някакси ,някой си го употреби за нещо си.И аз се усетих употребена...баси и приятелите,дано само моите да са такива.
п.с. Гаджето ми е Гадже, въпреки че съм и' малко кльощава:р не се брои приятел:)) (това пояснение е само с оглед на личната ми безопасност де,да не ми избоде очите:р)
Дали само се впрягам излишно или не само на мен се случва да се усещам така?....

3 коментара:

Green_Blood каза...

Интересно. Аз пък се чувствам тъкмо обратното - чувствам, че хора се опитват да ме изкарат виновна, задето съм ги употребявала по точно подобен начин с примера с причката.
Виж, в различните ситуации написаното от теб може да се интерпретира различно. Що се отнася до 'пръчката' честно казано, струва ми се нечестно. За мен това означава 'ето, помагам ти за пореден път неблагодарнико, а ти... и т.н.' все едно се опитваш да накараш човекът отсреща да ти се чувства за пореден път благодарен до края на живота си или даже, ако искаш, с живота си - започва да се пита щом ти е такъв таралеж в гащите защо въобще си правиш труда, така не се става светец - библейският принцип е 'услуга без възмездие' (не се опитвам да кажа, че трябва да се действа по този принцип, просто аргументирам). Това ме навежда на мисълта, че стигне ли се до там, вече няма приятелство. Ако започне всеки да си задава пресметливи въпроси 'аз колко, а той/тя колко' - кой е 'употребявал' и кой е бил 'употребен' отношенията стигат до една абсолютна изкуственост - неблагодарника ще се усети, че ти така се чувстваш (чувствата не са общата истина!) и ако е достатъчно човечен ще започне да се чувства виновен и да се опитва да прави неща, които по принцип преди като приятел, какъвто си го харесвала, не е правил само и само в опити да отмие 'вината' (поне при мен е така - това е една убийствена изкуственост в отношенията и игра с човешката съвест). Честно казано - това е един от най-ужасните начини, по който се прекратяват приятелства.
Знам, че нищо не е вечно и харесвам и посрещам краищата така, както и началата - с усмивка. Причернява ми само като се приключи по горепосочения начин.
Това не се отнася за материална помощ - при нея е друго и я зачитам като заем, който трябва да се върне, щом като 'заем' е бил даден!
Аз не се чувствам употребена от никого, прави ми удоволствие да се появявам в живота на определени хора като кошче за душевен отпадък, въпреки че знам, че в друг случай няма да ме потърсят.

Fenia каза...

Нейде в средата се зачудих аз как ли те консумирам? И тамън на Ф бях застанала в готовност коментарче да оставя и прочетох финала;) След това си зададох въпроса чак до толкова ли съм предвидима?;)

zlatkata каза...

Поли,примера с пръчката не го дадох като задължителен.Просто казвам че съм адски уморена,че непрекъснато се чуствам употребявана и предпочитам да не чувам и даа не виждам когато това ми се случва,заравям кат щрауса главата и си мисля че дупето и то ми е скрито,ама не!Само си го мисля,истината е че всичко заради което се усещам така рано или късно пак се връща при мен защото от мен е тръгнало-аз съм позволила да бъда употребявана....