егоистично биологично

Всички знем колко е сложно родителството.Особенно майките.За татковците не знам:)
Особенно добре си знаем урока тези родители,чиито деца са в сложната възраст на пубертета.
Аз лично в момента преживявам голяма драма с едното си хлапе.Както казва тя то си е моя драма,да не я набърквам и нея в моите лудости..
След някой и друг ден ще навърши 13.И в къщи не се търпи.Тръшкане,реване,лигавене..голям кошмар..Безумни битки за един пуловер или за по-топла дрешка,безумни битки за уроците...
Винаги съм смятала че е адски неестественно и лъжливо да убеждаваме децата си че сме най-добрите им приятели.Аз съм родител,не искам да съм най-добрата ѝ приятелка.
Изисквам купчина неприятни неща,все трудни и досадни като подреждането на дрехите,ученето на уроците,прибирането на обувките..
Честно казано случвало се е да ги хващам как съвсем със цел се пробват ,а понякога даже и успяват да ме манипулират.
Не смятам за страхотна идеята да си изхвърля в кофата авторитета на родител,да си пробия носа или езика и да накарам децата да ми повярват че съм най-добрия им приятел.
Съвсем егоистично си мисля че не бих искала да знам всяка тяхна стъпка и всяка тяхна мисъл,това означава на десетата минута да съм полудяла от тревоги и притеснения.
Биологията казва че съм възрастен индивид от по-старо поколение ,уж с повече опит и други потребности и не смятам че трябва да нося кецове тип гръндж или каквато е сега тинейджърската мода и супер много да ми се кефят ква съм печена..