15 февруари 2008

Ох, боли

Винаги съм си мечтала да стана лекар.Като малка обичах да си играем със съседските деца,мама и тате редовно ми подновяваха едно червено куфарче облечено в мека червена пластмаса с надпис „Чичо Доктор“ и го мъкнех по цял ден из двора.Преглеждах кучето,после котката,после баба докат не ѝ писнеше да ѝ се мотая в краката и не ме натири да излизам на улицата:)
Харесват ми сапунките за Доктор Хаус и Спешно отделение:) Не ме е страх да гледам кръв..готова съм си била от малка за доктор.Утехата сега ми е че може да се случи в някой друг живот:))
Винаги съм изпитвала странно любопитство кое в следствие на кое и кога води до разни промени в човешкото тяло.
И сега съм се размислила апатията дето ме дебне зад вратата само да затворя и да остана самичка дали е причина или следствие на преумората и студеното време...Искам слънчице,искам топличко вече,умори ме тая толкова дълга зима...

Няма коментари: