Във времето...

Дзвер ми напомни за гювеча,какъвто беше преди години и се размислих по повод на поканата на Бого за необичайно огромна блогърска среща.
Преди години,когато аз открих интернет и онлайн общуването в гивеча имаше около петдесетина щураци.Всеки беше по своему странник.С нещо по-различен.Но се получи връзка.Всички се познавахме фейс ту фейс,пиехме кафе заедно,събирахме се често и се случваха диви купони.Като онзи на който Лоса и Жена танцуваха в шадравана на една дискотека:))
С някои връзките останаха трайни и здрави,някои се намърдаха трайно в живота на други, случи се някои даже да се изпоженят,даже и деца да народят:)) Беше забавно.И по-важното е че беше истинско.Традиционно се събирахме всяка седмица в едно кафене на по питие да се изброим и да споделим кой какво и как.Славно време беше :) Но отмина.Добрите връзки и приятелства си останаха и хубавите спомени останаха,другото се загуби...
п.с.Току що открих че вече няма връзка с гювеч от страницата...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Онази вечер бях на Дванайста нощ в Младежкия театър.Не бих могла да кажа категорично че не ми хареса.Няма да е вярно.Но ми беше адски странно.Леко изкривено.Даже доста изкривено.И се зачудих аз ли вече не мога да пречупя мисълта си или просто си беше странно и изкривено...А Стефан Маврудиев беше блестящ.
За мен театъра е като книгата,някак много лично,много интимно преживяване.Не ми харесва да се набляга на комерсиалното.Не ми харесва да е сигурно че ако няма голота и цинизми няма да се гледа...