изкушение

Не можах да устоя на изкушението да ви покажа и това.
Я вие заградете някоя улица да се зажените да видим дали няма да ви налазят общинари,инспектори и всякаква друга гмеч.....
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Ще ви разкажа нещо.Беше много отдавна.Преди повече от 15 години.Държахме едно денонощно павильонче в центъра на София.Още се продаваха цигари “Wellcome„ и захарта на бучки и шоколада бяха екстри.През една две пресечки имаше стара запустяла къща.Полуразрушена.Точно като тези които и сега се срещат там където се очаква приватизация.
В нея живееше безбройно голямо циганско семейство.Бабата и дядото всяка сутрин пиеха кафе при мен преди работа.В семейството имаше едно хлапе- казваше се Васко.Навърташе се наоколо непрекъснато.Все искаше да гледа и да помага.Правех му сандвичи,давах му по някоя стотинка.По някое време,не знам как но хлапето си беше станало постоянно присъствие.Не искаше да ходи на училище.Влачехме го в къщи да го храним и да го къпем,обличахме го в наши стари,но здравички и чисти дрешки.Дълго време носеше едно мое старо синьо яке.Още ми е пред очите с якето с крекалено дългите ръкави дето все му се разгъваха и висяха.Купихме му анцуг и гуменки за училище.Купихме тетрадки.Искахме да му дадем нещичко.Искахме да е нормално дете.Всеки ден някой се занимаваше с него да го учи да чете и да пише.А то беше с едни огромни маслинени очи.И ни гледаше с неземно обожание.Помагаше ми даже с каквото може.Събираше и изваждаше наум с двуцифрени числа по-бързо от калкулатора ми.Сутрин като закъснееше да дойде почвахме да се притесняваме какво ли е станало че го няма.
Докато един ден майка и баща му не се скараха и баща му го отведе в квартал„Васил Левски„.Завинаги...След години разбрах че станало наркоманче и умряло от сврахдоза....